Доц. Александър Сивилов: Кралят на хълма

Коментар на доц. д-р Александър Сивилов, специалист по съвременна история и предподавател в СУ, за предаването „Политически НЕкоректно“ по програма „Хоризонт“ на БНР

Кралят на хълма, или King of the Hill, е традиционна игра в англосаксонския свят. В нея едно дете заема върха, на някое по-високо място, и се опитва да остане там, докато целта на другите е да го свалят и да заемат неговата позиция. По-късно тази концепция прескочи към компютърните игри, най-вече при тези, в които се стреля. В момента тя присъства в пейнтбол и еърсофт състезанията. Най-интересното е, че от 6 януари 2021 година играта Кралят на хълма се прехвърли и в американската политика. Всички видяхме какво стана на Капитолия – гол и татуиран млад мъж, с шапка с рога, застана на трибуната на Конгреса, след като сградата бе превзета от привържениците на Доналд Тръмп.

Коментаторите, обвързани с демократическата партия, заговориха за „смъртоносна спирала, в която е влязла американската демокрация“ и опасността за демокрацията в световен мащаб. Всъщност, САЩ за първи път влязоха в обувките на другите държави, които са им близки и далечни съседи. Те вече десетилетия са подложени на т.нар. „демократични промени“, които винаги се осъществяват с недемократични методи. Американската история се оказва пълна с примери за неспазване на демократичните традиции, а паралелите с днес са просто очебийни.

На днешната дата през 1913 г. е роден Ричард Милхаус Никсън. Той става 37 президент на САЩ и един от най-влиятелните политици в страната във времето от 50-те до 70-те години. Роден в бедно семейство, той все пак успява да завърши висше образование и става адвокат. Всъщност, съпругата му Пат проправя пътя към политиката, след като през 1942 г. се премества на работа в структурите на правителството във Вашингтон. По това време Ричард служи в резерва на флота. Избран е от Републиканската партия в Конгреса през 1946 г. Спечелва си известност като убеден антикомунист, след като настървено поддържа обвиненията срещу Алджър Хис в шпионаж за Съветския съюз. Никсън използва този случай за политически трамплин и през 1950 г. е избран в Сената, а две години по-късно става вицепрезидент в администрацията на Дуайт Айзенхауър. На тази позиция той участва в подготовката на преврата, организиран от ЦРУ, срещу демократичното правителство на Гватемала през 1954 г.

„Това е първият път в историята на света, когато комунистическо правителство е свалено от народа“, заявява Никсън при посещението си в страната, за да демонстрира позицията на САЩ към преврата.

На 19 април 1959 г. той се среща във Вашингтон с лидера на кубинската революция Фидел Кастро, за да поиска от него подчинение в замяна на вече дадената от Вашингтон подкрепа за революцията. Отказът на кубинския водач да прекрати поземлената реформа довежда до превръщането на острова в противник на Съединените щати и началото на подготовката на акция за свалянето на новото правителство. Тя и провалът ѝ са завещани за следващия президент Кенеди, който трябва да я проведе, независимо че не е съгласен с насилственото сваляне на правителството в съседна държава. Истинското си политическо лице Никсън показва едва след като печели изборите за президент през 1968 г. Той обявява, че ще изтегли американските войски от войната във Виетнам, но заменя наземните операции с бомбардировки, които унищожават и съседна Камбоджа.

На 11 септември 1973 г. чилийската армия напада президентския дворец на страната в опит да свали демократично избрания държавен глава Салвадор Алиенде. Той загива и отказва да предаде вота на своите съграждани. Разсекретените документи на администрацията на Ричард Никсън доказват, че самият американски президент е участвал в подбуждането и организирането на преврата, който е осъществен по вече позната схема.

Дотук виждаме само намесата на САЩ извън техните граници. Нещо, с което явно, за съжаление, вече сме свикнали.

Ричард Никсън ни дава още една тема за размисъл. По време на кампанията са за втори мандат през 1972 г. петима души, свързани с неговата кампания, проникват през нощта в сградата Уотъргейт, в която е централата на демократическата партия. Разравянето на проблема изкарва и новината, че президентът е правил незаконни записи на телефонните разговори в Белия дом. В крайна сметка скандалът довежда до процес по импийчмънт.

„Никога не съм бил човек, който се отказва. Да напусна службата си преди края на мандата е срещу всеки инстинкт в тялото ми, но като президент трябва да поставя интереса на Америка на първо място“, заявява Никсън в речта, с която обявява оставката си, защото е загуби подкрепата в парламента.

Звучи познато, нали?! Преследване на политическите противници вътре и извън страната. Сваляне на правителства и военна намеса навсякъде по света, а когато става дума за вътрешната политика, се появяват измами и компромати.

Тогава за каква демокрация говорим?! В САЩ е важно да си Краля на хълма, важно е да се държат лостовете на властта, дори и да се наложи обикновените рошави и рогати американци да се изправят с оръжие един срещу друг в един момент. Стига Америка да е велика и демократична завинаги.

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар