Да излезе Слави Трифонов на сцената на политиката е все едно някой да играе кючек в „Ла Скала“

Да излезе Слави Трифонов на сцената на политиката е все едно някой да играе кючек в театър „Ла Скала“ в Милано.

Това написа във „Фейсбук“ Петър Ангелов-Дарев – белетрист, автор на романи, есета и пиеси.

Публикуваме текста без редакторска намеса:

Няколко думи и за бъдещият политик Слави Трифонов.

Да излезе Слави Трифонов на сцената на политиката, е все едно някой да играе кючек в театър „Ла Скала“ в Милано. Трифонов е с его колкото Айфеловата кула, но представете си една надуваема Айфелова кула, която постоянно се надува от неговите сценаристи, които неуморно въртят опашки около него, като кученца от породата Чихуахуа.

Гледат го в устата и му създават един нереалистично, идеализиран образ, в който дори той самият понякога не вярва. Затова Трифонов от време навреме подритва тези кученца, прекъсва ги безцеремонно, за да не би кажат нещо , което той не разбира, или просто да не изпъкнат над неговите месиански прозрения. Нарцисът не обича другите да говорят, така губи нещо от собствения си образ. А целият му поглед е концентриран именно и единствено там.

Трифонов е дълбоко комплексиран човек, той е безкрайно несигурен в себе си, но за да балансира това си усещане, постоянно търси слабости в другите. Иронизира ги с навъсен поглед на фалшив Зевс, опитвайки се да ги накара да се чувстват незначителни. Неговата антропология на надуваем мъжкар, с изкуствен пластмасов пенис, рисува най-точния образ на онези постсоциалистически мутации, където бързото забогатяване, безогледното нарушаването на нормите и законите, създаде уродлив идеал на успелия човек.

Национални телевизии и кабеларки, започнаха да легитимират мощно избуялата простащина, да я превръщат в модел на поведение. Реклами и реалити програми, показват скъпият автомобил, луксозните дрехи, агресивния сексапил, като модел на реализирания човек. Там някъде се подвизава и „патриотичния” образ на Диньо от Ямбол.

Зад отблъскващата и нечистоплътна демонстрация на луксозен начин на живот, стои тарикатът, пичът, татуираният до ушите простак, който кара скъп мерцедес и успешно живее извън правилата. Най-често е заобиколен от едрогърди силиконови певачки, или плейметки с мозъци на колибри. Когато безумието и деградацията обхванат целия пейзаж, нормалното и безумното стават почти незабележими. Всичко се смесва в някаква жълто-кафява гама, където мегапростащината циментира и бетонира все по-големи територии.

Националната телевизия и кабеларките, започнаха да легитимират мощно избуялата простащина, да я превръщат в етно-индификатор

В кича има нещо приспивно и упояващо, тъй като той е по-близо до подръчното, битовото и ситуативното. Там нямаш нужда от размисъл, от дълбинно вникване в съдържанието. Чалгата представлява еклектика от фолклорни и ориенталски звуци, в която телесно-сексуалните внушения вървят успоредно с материалното изобилие. Без сантиментални и романтични усуквания. Това е култура на настоящето, на момента, на леката приятна болка в слабините, на щастливия миг, на „случайно” заголеното бедро – все неща които директно ти ”бъркат в душата”. Това е мястото, където можеш да изконсумираш, да изчукаш и подлъжеш света, с мераците и патоса на някой Кондьо или Мария.

Трифонов като един навъсен и морален гуру, всяка вечер излизаше с космическо самочувствие и мутренска походка на сцената на своето шоу. Бе превърнал част от националния ефир в огромна помийна яма, събираща цялото национално празнодумие, циничен хумор и тотален кич, близък до сумрачните периферии на хората от гетата.

Хуморът на шоуто бе отблъскващ, клозетен и първосигнален, а когато го забъркваха с някакви патриотични подправки, веднага се превръщаше в едно от най-отвратителните и бездарни неща, показвани някога по българската телевизия. В основата на чалга културата стои внушението, че когато си прецакан, единственото спасение да излезеш от това положение е, когато сам ти прецакаш всички останали.

Подобна мегапростащина, самохвална, самонадеяна и бездарна до смърт, може да вирее само в една социо-психологическа и културна среда, в която критериите са безкрайно размити. Чалгата и политиката са се превърнали в един общ балкански сироп, който често ни показват по най-различни поводи по телевизията.

Дори Митьо Пищова, който е като един Стив Джобс сред простаците в България, ми се струва по-безобиден, защото често сам не си вярва, и се смее на собствените си лъжи.

Най-опасен е самовлюбения и самонадеен простак. Защото винаги се намират наивни сомнамбули, които да му повярват и да тръгнат след него. Определено мисля, че Трифонов няма никакви шансове да управлява страната.

Но ако българското изборно безумие все пак го направи управляващ, то ще спрем, или най-малкото ще объркаме, мисловните часовници на цяла Европа.

За мен беше чест…


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар