ГЕНОЦИДЪТ НАД ИНДИАНЦИТЕ

Американският индиански Холокост, известен като „500 годишната война“ и „Най-дългия Холокост, който взел най-много жертви в историята на човечеството“. Въпреки, че е най-огромният и най-дълго траещия – той се отрича. В САЩ и Канада не ги учат, че местното население е било екстерминирано. Избитите са между 95 000 000 и 114 000 000, но въпреки това рядко някой говори по темата.
Този момент от американската история рядко се преподава в училищата на САЩ и Канада. Причината е ясна: в резултат на „най-дългия холокост“ в историята на човечеството, са избити 95 от общо 114-те милиона местни индианци, живели на територията на днешните САЩ и Канада, пишат световни медии. Според книгата на Д. Стенард „Американският холокост“, издадена през 1992 г. от „Оксфорд юнивърсити прес“ тази цифра е дори повече от 100 милиона.
Индианците дълго време имат най-висок процент на смъртност сред населението на Северна Америка. Основните им „убийци“ са: вариола, морбили, грип, коклюш, дифтерия, тиф, чума, холера, скарлатина и всички те се „внасят“ от европейските колонизатори. Някои историци смятат, че „европейските“ болести дори са причинили 80% от смъртните случаи сред автохтонното население на континента.

Геноцидът над северноамериканските индианци: социологически преглед

Понятието геноцид произлиза от латинската дума „Genos“, която означава в превод на български език „раса, племе“ и „CIDE“-убийство) и буквално означава унищожаване на едно племе или нация.

Оксфордският английски речник определя геноцида като „съзнателното и системно изтребване на етническа или национална група“ и се отнася до първото използване на този термин от Рафаел Лемкин по време на нацистката окупация на Европа. Така документиран за първи път, термина е бил „приет“ за употреба и от Нюрнбергския трибунал като описателен, а не като правен термин.

Официалното му приемане стана от общото събрание на ООН през 1946 година. Повечето хора са склонни да определят като „геноцид“ масовите убийства на конкретни лица. Въпреки това, през 1994 г., Конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението геноцид, описва това явление, освен като „пряко убиване на хора“, още и като разрушаването и унищожаване на културата. Член II на Конвенцията изброява пет категории дейности, които ако бъдат насочени срещу определена национална, етническа, расова или религиозна група се приема, че е геноцид.

Това са:

Убийство на членовете на групата;

Причиняване на сериозни телесни или душевни повреди на членовете на групата;

Умишлено създаване на условия, които да доведат до физическото унищожаване на групата;

Налагане на мерки, предназначени за предотвратяване на ражданията в рамките на групата;

Насилствено предаване на деца от една група на друга

САЩ отказаха да ратифицират Конвенцията на ООН за геноцид. И това не е чудно. Много аспекти на геноцида са „реализирани“ спрямо коренното население на Северна Америка. Списъкът на американската политика за геноцид включва: масово унищожение, биологична война, насилствено прогонване от домовете, лишаване от свобода, въвеждане на ценности, различни от корените им, съзнателна хирургическа стерилизация на жените, забрана за религиозните церемонии и много други.

Преди пристигането на Христофор Колумб земята, върху която днес са разположени 48 американски щата се е обитавала от 12 милиона души. Четири века по-късно, населението е намалено до 237 000, т.е. с 95%. Как?

Когато Колумб се завръща през 1493 г. начело с 17 кораба, той започва да провежда политика на отвеждане в робство и масово изтребление на населението на Карибите. В продължение на три години са били отвлечени или убити близо 5 милиона души от местното население. Петдесет години по-късно, по време на испанското преброяване там е имало само 200 000 индианци!

Лас Касас, основният историк в „Колумбийската ера“, цитира многобройни съобщения за ужасяващите деяния, извършени от испанските колонизатори над коренното население, включително масово изгаряне на деца, клане и резане на телата на отделни части с които са били хранени кучетата им и т.н.

Интересното е, че с напускането на Колумб тази политика не спира. Европейските колонии, а по-късно и новосформираната САЩ продължава със същата политика на завоевание. По територията на цялата страна стават масови убийства, съпровождани със брутални скалпирания и масови преселения. Стига се дотам, че европейските колонизатори дори прибягват и до биологически оръжия. Британски агенти започват да раздават масово одеала на отделните племена, които били умишлено заразени с едра шарка. Твърди се, че така измират над 100 000 членове на племената Минго, Делавери и Шайени, обитаващи бреговете на река Охайо.

Принудителните изселвания

В кратко време след края на Американската революция, САЩ приема политика на масово прогонване на американските индианци. Според споразумението от 1784 г., сключено във Форт Стансъкс, ирокезите е трябвало да отстъпят земите си в западната част на Ню Йорк и Пенсилвания. Много от тях в последствие се установяват в Канада, някои вземат и американски гражданства, но като цяло това довежда до бързото из „израждане“ като нация. Виждайки случващото се с тях Шайените, Делаверите и някои други племена решават да не допуснат това да се случи и с тях и така основават своя конфедерация, наречена „Съединени щати Охайо“, като обявяват за граница реката, разделяща „новопристигналите“ от „коренните“ жители“. Не след дълго става ясно, че бъдеща война между двете страни е само въпрос на време.

Твоят коментар