Гала: Като премазана от валяк съм с коронавируса

Като изпия една шепа лекарства, живвам.

Главоболието обаче не минава

Тя е една от най-харизматичните и красиви тв водещи. От 20 години е успешното лице на предаването си “На кафе” по Нова тв, с което се превръща в новатор за тв ефира у нас – разработва не много гледания дотогава часови пояс преди обед, както и теми и проблеми, за които рядко се е говорило.

Родена е в Плевен с името Галя Пенева, но огромната популярност я кара официално да го смени на Гала. В месеца, когато трябваше да празнува кръглата годишнина на “На кафе”, тв водещата се разболя от коронавирус. Приема го обаче трезво и професионално, досущ както прави предаването си.

 

– Гала, как се чувствате, след като се разболяхте от коронавирус?

– Малко като премазана от валяк.

– Болки в тялото ли имате?

– Чувстваш се ужасно безсилен, нито можеш да мръднеш, нито да правиш нещо. Сякаш някой ти е изсмукал цялата енергия. А иначе съм сигурна, че въобще не съм от тежките случаи. Имам единствено много сериозно главоболие, което малко се повлиява от медикаменти. По-скоро има някаква цикличност, която още не съм засякла дали следва някакъв ритъм. По някое време, без да съм вземала лекарства, главоболието намалява два-три пъти през деня, после отново започва много силно. Иначе пия доста лекарства, без изобщо да се повлиява. Това е най-сериозният ми проблем.

Иначе в началото започна със сухота, дразнене в гърлото, което даже вече нямам.

– Началото е в понеделник, 26 октомври, по време на предаването ви “На кафе”, което се излъчва пряко по Нова тв, нали?

– Да, изведнъж за три часа ме връхлетяха всичките симптоми – сухотата в гърлото, главоболието и температурата, която е ниска – 37,5-37,7. Тя продължава и досега с тези стойности, не спира.

Като изпия лекарствата заради главоболието, за кратко време температурата поспада, но после отново се появява. Така е през целия ден, но не вдигам висока температура. Кашлица почти нямам, лека, суха, но от дъжд на вятър. Не е както се описва кашлицата като сериозен симптом. Имам и хрема, запушен ми е носът.

Това е при мен. Главоболието е най-неприятното и това, че си като смазан – нямаш енергия, нямаш сили. Мускулните болки дори не са толкова силни, колкото, да речем, при грип, когато много често ги имаш. Наболяват ме, некомфортно е. Особено е. Дори не мога да ти кажа кое точно му е особеното, защото аз съм човек, който много рядко боледува, но все пак ми се е случвало да хващам някакви сезонни вируси, грип. По-различно е, странно е. Главоболието е странно, все едно вътре имам някакво невероятно напрежение, сякаш ми е тесен черепът. Иначе се надявам да минава, въпреки че най-притеснителното е, че всички казват как за разлика от другите вируси, които отслабват за 3-4 дни и е най-тежко в началото, при COVID било обратното – към 5-6-ия ден е по-тежко.

– Очакването напряга ли ви?

– Не, не съм се стреснала. Всички ме овикват, че не пия антибиотика, който ми е изписан.

– Какви лекарства ви предписаха?

– Доста витамини – А, D, цинк, кверцетин, селен, мелатонин, който хората обикновено свързват със съня, но има добър ефект в този случай. Има и един кортикостероид и антибиотик, които аз не пия, и общо взето се тъпча само с витамините. Признавам си, че е малко на своя глава, и около мен всички ми се карат. Но на фона на всичко, което изчетох и през което другите хора са минали и минават с COVID, аз се водя сравнително леко минаваща през вируса. Затова не виждам защо да пия антибиотик, който не влияе на вирусите. Антибиотиците са за бактериални инфекции.

– Когато усетихте неразположение в понеделник, защо не прекъснахте предаването или не се чувствахте чак толкова зле?

– В такива моменти се мобилизирам. Освен това си мерех температурата по време на последните три реклами. В студиото имаме електронен термометър, който ползвахме в началото на пандемията след 13 март и мерехме температурата на всеки, който влиза. Сега карах колегите на всяка реклама да ми мерят температурата, след като усетих, че я вдигам. Почна от 37,4, после стана 37,5 и накрая беше 37,7. Около тези стойности се движи и досега. Не разбрах, че нещо се разболявам.

Направих си тест, защото звъннах на Гери Малкоданска, която преди две седмици се диагностицира и се оказа, че е с COVID. Казах ѝ какви са ми симптомите и я попитах: “Я кажи трябва ли да се тествам, или не е COVID”. Тя каза: “Мисля си, че трябва да отидеш да си направиш тест”.

Отидох след предаването и той стана готов късно вечерта същия ден. Това беше.

– Уплашихте ли се?

– Не. Аз и досега не съм уплашена. Ако имам страхове, те са за майка ми, която, слава богу, не съм виждала тези дни. Тя не е при мен.

Може би защото съм човек, който наистина не боледува. Изненадах се от това, че се разболях. Да не говорим, че миналата седмица целият екип си правихме тестове и бяха негативни. По-малко от седмица след това аз се оказвам с положителен.

– Дали не сте общували с някого, който е с коронавирус?

– Не. Аз почти никъде не ходя. През седмицата, когато имам предаване, е ясно, но и през събота и неделя никъде не съм била. Със Стефан ходихме към Бистрица, по планини насам-натам. Не съм се срещала с никого.

– Какво правят близките ви в тази ситуация – дъщеря ви, Стефан?

– Дъщеря ми не е при мен, макар че я пратих и нея да си направи тест, защото в петък бяхме заедно, а аз в понеделник се разболях. Мисля си, че в петък вече трябва да съм го носила този вирус. Тя си направи тест във вторник, негативен е. Но не знам и дали не е минало малко време от срещата и дали тестът може да отчете вирус толкова скоро.

На Стефан нищо му няма засега. Той е нулева кръвна група, надявам се да е вярно всичко това, което се изписа за тях. (Според научни изследвания хората с нулева кръвна група са с най-малък риск за коронавирус – б.а.)

– Вашата каква е?

– Моята е АБ. Не знам каква връзка има.

Освен всичко останало Стефан, който се занимава с пчеларство и пчелни продукти, е

толкова жилен от пчели,

а го жилят непрекъснато и до ден днешен. Имаше едно проучване в Китай сред 5000 пчелари – сериозна бройка, точно по време на най-силното проявление на вируса. От тях 1000 бяха от Ухан. Нито един не е заразен.

Всичко, което намират като обяснение, всъщност е в пчелната отрова, не в другите пчелни продукти. Причината според учените е, че пчеларите са много жилени. Едно от нещата, които китайците се опитват да направят, е да вкарат пчелната отрова във ваксина. Не знам докъде са стигнали.

Така че Стефан бая са го нажилили, сега ще проверя това помага ли.

– Изолирахте ли се един от друг сега?

– Не. До понеделник, докато ми излезе положителният PCR, бяхме постоянно заедно. Сега

продължаваме да спим в

една стая и в едно легло

Дано не се разболее.

– Като разбрахте, че имате коронавирус, отидохте ли на лекар, или се свързахте по телефона?

– Отидох, даже ми направиха рентгенова снимка на гърдите да видят има ли някакви промени, защото сериозните промени са свързани точно с белите дробове, с пневмонии. Взеха ми и кръв и след това ми назначиха лечението, което аз отказах. Глупаво е и е малко самонадеяно. А и не съм маниачка, която отказва да пие антибиотици, но така го усещам. Видя се, че дробовете ми са чисти, т.е. нямам бактериална инфекция. За съжаление, милите лекари са толкова заети в тази ситуация, че никой няма да седне да ми обяснява на мен и да ме просвещава защо всъщност е добре да се пие антибиотик сега.

– С предаването какво се случва?

– За първи път направихме половин час през програмата ZOOM, която ни позволява с панелистите да се включваме едновременно в предаването. Така през следващите дни “На кафе” ще е от 9,30 до 10 ч. След това се излъчва филм.

Повторението на предаването беше само във вторник, докато се организираме какво да правим. Беше толкова инцидентно. В понеделник късно вечерта ми излезе тестът и аз само им казах, така че на следващия ден просто пуснахме предаване от началото на сезона. След това дойде тази идея да правим по половин час живо включване на всички онлайн. Сега ще сме по този модерен начин.

– Панелистите уплашиха ли се, направиха ли си тестове?

– Не са уплашени, ние всички си правихме тестове миналата седмица и всички бяха негативни. Сега те са си вкъщи, нали трябва да са изолирани 10 дни.

– Имате ли сили да участвате онлайн?

– Като изпия една шепа лекарства, живвам. За съжаление, много малко ме държи, за около час някъде, след това отново. Като балон, който спада, ей такова е усещането.

– А би трябвало да ви е празнично. Тази година “На кафе” навършва 20 години, откакто е на екрана.

– Да, и то точно този месец.

– Как то успя да се задържи 20 години и да е все успешно?

– И аз съм се питала. Наистина. В началото, когато тръгнахме, ми беше ясно – такова предаване нямаше. Тогава бяхме три часа – от 10 до 13 ч. Това тв време въобще не беше разработено, ние го направихме. Преди нас в тези часове от деня нещо се повтаряше – я филм, я предаване. Но телевизията да прави програма – не. Ние бяхме първите. Тогава нямаше студиа като нашето, диванчета, кухнички, различни сетове. Сега диванчета надничат почти от всяко студио.

Ние самите сменяхме предаването през годините. Имахме период, в който се отдадохме повече на публицистика в едно синьо, по-студено студио с високи маси. Това беше малък период – само един сезон, в който имахме публика в студиото, правехме и злободневни теми. Същевременно си я имаше и нашата част – диванчето, госта, приятелски разговор на чаша кафе.

През годините заставахме зад много каузи и разработвахме теми, за които малко се говореше. Ние сме първите, които заговориха много сериозно и често за аутизъм, за Даун, въобще проблеми, които не че са били скрити, но не се коментираха толкова много. Канехме и чужди специалисти.

След това захванахме медицински теми, като се опитвахме да покажем не само мнението на официалната медицина, но и повече алтернативна медицина, нетрадиционни методи на лечение, аюрведа, китайски терапии.

Сега от 2 години сме с панелистите.

Самонадеяно е, знам, но сме новатори в много отношения. За първи път правим неща в ефира, включително и това включване сутринта. Сигурно всички са го виждали на телефона или са участвали в такива разговори, но на екран такова нещо не се е случвало.

Сигурно заради нещо такова ни гледат. Знам ли. По отношение на мен много обичам това, което правя. Колкото и да е клише, си мисля, че зрителите сигурно го усещат и им е приятно да гледат някого, който с любов и отношение, а не дежурно им поднася нещо. Може би и това има значение.

– На кого сте благодарна за тв кариерата си?

– В телевизията, светла ѝ памет, на Силва Зурлева, защото благодарение на нея попаднах в Нова тв и започнах да правя “На кафе”. Тя беше човекът, който ми се обади да отида на среща с гърците (по онова време собственик на Нова тв е гръцката компания “Антена” – б.а.), на кастинга и да ме пробват. Оттам тръгна всичко.

Благодарна съм на всички хора, с които работя. Аз много обичам екипа си. Той малко се променя в годините. Идват нови хора, но има и такива, с които сме от първите години и до ден днешен са до мен. Съучастници сме и сме оставили в това предаване сърцата си. Мислим го и го обичаме по един и същи начин и заедно работим.

– Изпитвали ли сте угризения, че заради работата невинаги сте били до дъщеря си?

– Детето вече е голямо, но сега още повече съжалявам за толкова много пропуснати мигове и ми се иска някак си да я смаля и да я върна обратно. Но е късно. Изпитвала съм, разбира се. Не съм присъствала на нито един неин първи учебен ден – от съвсем мъничка, за да я изпратя на училище. Все така става, че “На кафе” започва преди първия учебен ден и аз съм на работа по това време. Много моменти съм пропуснала, за които ми е мъчно.

Да не говорим, че и когато съм си била вкъщи с нея, аз трябва да се подготвям за следващия ден, за следващото предаване, изнервено е, притеснено. Аз съм в другата стая, за да чета и да не ми пречат, тя, милата, нещо идва, иска да ми казва, споделя. А аз: “Добре, добре, после, сега нямам време”. Лошото е, че в един момент вече имаш време, но пък тя няма.

– Какви са взаимоотношенията ви?

– Мари е вълшебно дете. Тези притеснения са в моята глава. И в нейната сигурно са останали такива спомени, в които ѝ се е искало да имам повече време за нея, да бъда до нея, пък аз не съм била. Но никога не съм чула някакъв упрек, че ме е нямало, че нещо ѝ е липсвало. Никога, никога. Прекрасно дете имам, да ми е жива и здрава.

КАК СЕ УКРЕПВА

По една лъжичка пчелен прашец

на ден, примесен с мед и джинджифил

Това, което правя, не може да се каже чак лечение, а по-скоро е за поддържане на имунитета, тъй като дава много минерали и витамини. Покрай Стефан сме заредени с всякакви пчелни продукти – прашец, мед, пчелно млечице. Сега ги пия по-активно за имунитет, но не очаквам чак да ме излекуват.

Прашецът е изключително полезен. Когато се приема, не трябва да е на цели зрънца, защото така ги изхвърляш после. Зрънцата трябва да се разбият. Хората си го правят в кисело мляко, но аз не обичам. Може да се разтворят в мед – една лъжичка прашец, която се разбърква добре в меда.

Ако човек има някакъв вид пасатор и ако си прави сокове, фрешове, също може да прибави към тях една лъжичка прашец. Той съдържа почти цялата Менделеева таблица. Много богат е на всякакви минерали и витамини. Сега ям по една супена лъжица на ден. Ако го сдъвчеш, е малко особен на вкус, но аз и така мога. Няма как да предозираш с него. Но по-малко от една чаена лъжичка няма смисъл.

Също така настъргвам джинджифил и го разбърквам с мед и пчелен прашец. Става много вкусна комбинация. По една лъжичка на ден е добре. Аз лично сега го приемам в по-големи количества.

 

Твоят коментар