ЛИЧНА ДРАМА: Във врящото гърне на греха

С моята най-добра приятелка сме заедно от ученички. После и двете се омъжихме, но останахме все така близки. А когато се родиха децата ни – тя има син, а аз дъщеря, ги разхождахме заедно в градинката. И още докато бяха бебета, с нея си мечтаехме, че когато пораснат, ще ги оженим. Така щяхме да сме още по-близки.


Когато те тръгнаха на училище, ние ги подтиквахме да учат заедно, после да ходят двамата на дискотека и по купони. Те изпълняваха желанията ни, но любов така й не пламна между тях. Останаха си само приятели. Примирихме се – явно така е било писано. Аз обаче продължавах да си представям как нейният Емо гали моето момиче, как хубаво биха живели заедно, как ще се любят… По едно време фантазията ми изигра лоша шега – започнах да си представям, че не тя, а аз съм в обятията му. Изпитвах срам, защото се смятах за порядъчна жена. Е, кръшкала съм един-два пъти на мъжа си, но без да се увличам и никога нищо не се разчу. А сега, на 40 години, ми се появи това срамно желание, което исках да прогоня, а то постоянно ме преследваше.

Един ден в късния следобед Емо дойде да пита нещо дъщеря ми. Нея я нямаше, а аз не бях на работа и бях съвсем сама у дома. Още като го видях на вратата, краката ми се подкосиха. Прегърнах го, както правех когато беше дете, но от допира до тялото му гърдите ми пламнаха. Влязохме в стаята. Оказа се, че Емо не е толкова наивен, колкото си мислех. Избута ме леко до дивана и започна да ме целува по шията. Това ме накара направо да полудея, паднаха всичките ми задръжки и греховните ми помисли, които дълго бях потискала, се развихриха.

После се чувствах гузна, но Емо ме попита кога ще имам възможност пак да го направим. Угризенията ми изчезнаха и си определихме следваща среща. Прегрешенията, които вършех, ми доставяха наслада, каквато никога не съм изпитвала. След това се разкайвах, че съм съблазнила сина на най-добрата си приятелка, упреквах се в най-тежките грехове, но не можех да се спра.

Един ден Емо ми каза, че е уредил терен извън града, във вилата на свой приятел. Там било много спокойно и приятно. Още на другия ден отидохме до вилата. Наистина беше хубава, с висока ограда и малък басейн в двора. Съблякохме се, гмурнахме се и вплетохме тела под водата. И тогава от вилата излезе друго момче. Спонтанно потърсих нещо да се прикрия, но наблизо нямаше нищо. Попитах Емо какво става, а той ме успокои – това бил Павел, най-добрият му приятел. За мен едва ли щяло да е проблем да го направим тримата, нали съм била освободена жена. Повече никой не каза дума, а това, което се случи, не може да се разкаже.

След тази история се зарекох всичко да приключи. Бях стигнала до кулминацията на падението. Единственото ми желание е всичко да остане в тайна. Как ще погледна приятелката си в очите, ако научи. Емо не ми се е обаждал, надявам се само, че ще си мълчи, защото и аз, и той, и приятелят му сме заедно във врящото гърне на греха. (За конкурса ”Погубващи страсти”)

Разкайващата се

 

Твоят коментар