Владимир Костов: С критичен поглед към себе си?

Владимир Костов

Времето около края на отиващата си и началото на новата година е по традиция изпълвано с равносметки и оценки. И, естествено, с чертаене на планове за бъдещето. Съпроводено всичко с упреци към управляващите и съпътстващи внушения – „ах, ако ние вземем властта!“, от средите на опозицията.

Не съм противник на тази традиция. Следването й е нещо съвсем естествено.

Но 2021-а, с това, което изживяваме всички, струва ми се, ни задължава, да поставим – и в критиката, и в чертаенето на проекти за бъдещето – на първо място себе си. То го има и досега, но изпитанията ни показват колко е недостатъчно.

Без да търсим да оспорваме или конкурираме оценките на специалистите, всеки може от развоя на пандемията „ковид 19“, да стигне до заключението, че има много да се желае по отношение имунитета на всеки от нас. В края на краищата, каквото и друго да се каже, но при всеки заболял, стои най- първо констатацията, че неговият имунитет не е устоял на атаката на вируса.

Разбира се, поставим ли въпроса за имунитета, т.е. за здравето на всеки един, тръгват анализи, критики, препоръки, изисквания за здравната политика, за комерсиализацията на медицината, за пътя на научните изследвания, за ролята на СЗО и т.н. и т.н. Нужни, полезни разисквания, дано бъдат правилни взиманите при тях решения.

Но мисълта ми и съответно подканата ми е за друго. Имам предвид онова, което всеки сам /ако му е нужно – търсейки съвет!/ може да направи самооценявайки своето здраве. Като си даде сметка къде са му слабостите и грешките. И като си реши и изпълни решението си за това как да ги преодолее. Без да го интересува правителствена политика, инвестиции, здравни заведения и т.н.

Слушайки и четейки специалистите, вглеждайки се в собствения си жизнен опит, всеки от нас може и да направи критична равносметка и да си представи какво е нужно, за да подобри положението си към по-добро поне в четири области.

Първата е дишането. В последните един-два века, значителен дял от хората, напускайки земеделието и затваряйки се между четири стени, загубват навика да използват потенциала на тялото си, за да дишат пълноценно. С пагубни последици за здравето им. Всеки от нас може да компенсира в по-малка или по-голяма степен тази загуба. И да подобри здравето си, дишайки пълноценно.

Нужно е само да си даде сметка за тази необходимост. И да има воля да промени дишането си като разчита на потенциала на собственото си тяло.

Втората е движението. Заменянето на седенето на стола или дивана с всякакво движение, отказването при всяка възможност от асансьора, трамвая, колата, рейса и използването на собствените крака, е веднага след пълноценното дишане, другото голямо добро за нашето здраве. И пак и то не зависи нито от правителствена политика, нито от инвестиции. Само от нашето разбиране и воля да следваме поетия по наша воля път.

Третото е храненето. Какво ядем и как го ядем. Медиите се надпреварват, за да обсъждат, поучават, рекламират – какво, как и защо да използваме. Усилието което се изисква от нас е да преценим кое и как да следваме и кое – не. С други думи – да си създадем и поддържаме навика да проследяваме коя храна как ни се отразява. Организмът ни е така устроен, че ни дава оценка кое от поглъщаното ни се отразява добре и кое ни товари лошо и поврежда здравето ни. Въпросът е да свикнем да се вслушваме в неговите сигнали и да им отговаряме така, както изисква истинският ни интерес.

Четвъртото е мисленето. Оставяме ли само на медиите и потока реклами и политически внушения и шантажи да „пълнят главите ни“ или съумяваме да си осигурим време и да имаме навика да „си обсъждаме“ собствения път и режим? Сметка на „бюджета ни“ сигурно правим. Няма как иначе. Но колко от нас държат сметка всеки ден и всеки час – как дишаме, колко и как ходим и въобще как се движим. Колко и какво сме изяли на закуска, обяд, вечеря? В кои часове, в каква атмосфера и настроение?

Да, това без съмнение са „лични работи“ и проблеми на всеки. Но това как се реализират тези „лични работи“ влияе и то по-категоричен начин на нашето здраве, на нашия имунитет, а следователно и на здравето на обществото в цялост, а и на ефикасността на участието на всеки в общите усилия.

Затова е и апелът ми. Нека отбележим началото на новата година, а и след това – дните й, с по-голямо внимание и по-решителна воля, в изпълнението на всичко онова, което сами ние можем да решим и направим. За себе си. И с това и за семействата ни, за обществото ни, за държавата ни! За бъдещето на света ни, такъв, какъвто го желаем.


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар