Владимир Костов: Повече от два месеца протести. Е, и?

Владимир Костов

Белег на времето. Протестите се банализираха.

Благодарение на мрежата и при влагане на известна сума пари, не е проблем провеждането на протести във всяка, имаща се за демократична, страна.

В някои от по-отдавна демократични, като Великобритания например, в столицата има парк, където всеки, сам или с компания, може да се изправи и да държи речи против правителството.

 

В София е различно.

Организаторите на протести си избират централни места, които блокират за същото, а властите, вижда се, зачитат избора им. Подробност. Както е и за чистотата. В лондонския парк не се разрешава на произнасящите опозиционни речи да замърсяват алеите.

В София общината поема разходите за почистването след протестите. Навярно е въпрос на различно разбиране на демокрацията в София и в Лондон. Но поне от грижа за бюджета на столичната и други общини в нейното положение си струва да не се подминава въпроса.

Очевидната баналност на явлението не означава, че протестите са загубили значението си.

Но важността на всеки обществен протест не произтича от факта, че се е състоял. Или се е повтарял седмици, че и месеци. А от идейното и политическото съдържание на протеста. Казва ли нещо ново за социалната действителност в страната, в която се проявява. И най-вече. Предлага ли път и средства за някаква, отговаряща на нуждите и търсенията на обществото, промяна.

Така погледнато, каква е равносметката на продължилите повече от два месеца протести у нас?

Тя е очевадна. И за участвал в протестите, и за следил ги по медиите.

На тези протести не се изнесе нищо, което да не е известно, за социалната и политическата действителност в страната. Оповестените по време на протестите „записи и снимки“, с идеята да бъдат компрометирани едни или други лица, се оказаха без каквато и да било реална тежест.

Няколкото лозунга-призиви, издигнати в един или друг момент от „развитието“ на протестите, не можеха нито да прикрият, нито да заменят някак липсата на каквато и да била политическа идея и програма за някакви реални промени в близкото или по-далечно бъдеще. Това е и причината, въпреки не краткия период от повече от два месеца, протестите да не доведат и до най-скромно начало на някаква политическа платформа и лидерство. Ако не се брои сбирката в столичен хотел на две дузини, самоизмъкнали се от нафталина, „бивши“ от различни области на обществения живот.

Това, което протестът реално демонстрира досега, е фактът, че има у част от обществото недоволни от управлението. Какво по-нормално и естествено? За късмет на обществото и страната – след броени месеци предстоят избори. Следователно, най-редното би било недоволните да запретнат ръкави и да се подготвят за срещата с избирателите. Като представят тези анализи за настоящето и идеи и предложения за бъдещето, които – защо ли? – не изложиха досега пред аудиторията на протестиращите.

Ето на този терен е, според мен, главната полза за обществото от повече от двата месеца протести. Демонстрира се – по най-убедителен начин – фактът, че у политическия елит – опозиция, но и управляващи – има сериозен недостиг на идеи и на равнище на размисъл по състоянието на българската нация и общество. И оттук – и по необходимите задълбочени търсения по проблемите, пред които сме изправени в съвременния свят.

Всяко усилие за преодоляване на това положение, което бъде направено в месеците до изборите, ще заслужава да бъде подкрепено.

 

И то сигурно ще бъде забелязано и уважено и от избирателите, ако е израз на действителна загриженост и воля за укрепване на българската нация и държавност.


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар