Владимир Костов: Пир по време на чума или избори при пандемия

Владимир Костов

Сходството между двете явления приемаме без усилие. И все пак е подвеждащо. Пирували са в чумно време, тези, които са имали възможност. Водени от илюзията да понесат някак по-леко изпитанието. Изборите, както и въобще голяма част от политиката, в условията на пандемия, са улеснявани от последната. Тя предлага на ангажираните в конфликтите сили, пътища за влияние върху обществото, каквито не съществуват в друго време.

Мислейки за избори, имам предвид тези за президент в Съединените щати.

Но макар и на друго равнище, пандемията предлага „терен и възможности“ за действия на политиците и при други избори, а и въобще в политиката.

В отделните страни и в нашия днешен свят в цялост.

Привидно живеем във време на промяна на съотношението на силите и съответно на геополитическата карта на света. Главното, което характеризира усилието за промяна се смята изместването на „центъра на тежестта“ от Запад към Изток. От САЩ, или Западът, към Китай и въобще Азия, т.е. Изтокът. Конфликтът на интереси е всеобхватен, мащабите на ангажираните сили – трудно въобразими.

Но подобни по същество „титанични сблъсъци“, все пак човечеството е преживявало – не знаем точно колко – в досегашния си път. В историческата ни памет помним за трансформацията на света преди половин хилядолетие с появата на колониализма и индустриалното производство.

По-рано – за края на византийската империя, а още по-рано – краят на римската.

И още по-далеко – залеза на антична Гърция. Преди – този на Месопотамия. А колко ли са преживените, за които има само догадки? И тези, за които нямаме и това?

Ето това „разбиране“, че колкото и да е опасен по мащабите си, конфликтът обхванал съвременния свят, е нещо, „вече преживявано“ от човечеството, е много важно за съвременната политика.

 

То дава възможност на управляващите елити да се опират на практики и виждания, усвоени в последния век на върволица от местни и световни конфликти и – с малки изключения – въобще да крият от обществото същността на главния конфликт в днешно време.

 

И пандемията на „ковид 19“ помага, или служи, точно за това. Приковавайки общественото внимание към милионите жертви на вируса, тя не ни дава възможност да се взрем и видим този истински главен конфликт. А оттам и да си дадем сметка, че за подобен конфликт нямаме спомен, нито догадка в историята, и че той по характера си е заплаха за самото съществуване на Човека.

Имам предвид войната, която се води в продължение вече на повече от половин век срещу традиционното семейство, изградено на основата на биологичната връзка между жена и мъж, с идеята за единение помежду им в пътя на продължаването на човешкия род. Семейство, което е, и единствено има потенциала да бъде, основа за сплотяване на човешкото общество на по-ефективни равнища за действие в други области.

Вглеждането в хода на тази необявена, но толкова по-ефективна война срещу традиционното семейство и биологически обусловената роля на жената и мъжа в семейството и оттам – в обществото, разкрива истинските бездни, с които е вече белязан нашия път. Бездни, които са смъртоносна заплаха за подрастващите, а по-нататък – и за самия Човек.

Но как да го направим, когато общественото съзнание е под блокиращите удари и на военно политически сблъсъци и на настъплението на пандемията „ковид 19“?

От тази гледна точка, какъвто и да бъде резултатът от президентските избори в САЩ, повод за тревога е, че кампанията не успя да излезе от калъпа на мислене и да насочи вниманието към прикрития, но по същество най-важен съвременен проблем. Този за семейството и за жената и мъжа като продължители на Човека. В единствения достоен за него път – като Човек.


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар