Владимир Костов: Отговорността е на обществото, а то значи – на всички нас

Владимир Костов

Няма нито да се обогатим, нито да станем по-силни, ако забравяме миналото и преживяното от нас и тези преди нас. Историята ни е оставила много примери, че най-близо до целите си са стигали тези, които са помнили от къде са тръгнали. С тези нагласи, търся да оценя някои от събитията, които преживяваме в последните седмици.

Най-първо – сами ли сме останали в света? Поради мястото на земята, което обитаваме повече от 15 века, съдбата ни е да сме постоянен обект на намеси, агресии, поробвания, побратствания и какво ли още не, от близки и по-далечни, търсени и нетърсени, но неизменно имащи се за нещо повече от нас. И – разбира се – „загрижени“ за доброто ни. Не мога и за миг да предположа, че събитията в последните седмици не са повлияни и от интереса на външни сили.

 

Впрочем наблюдатели анализират проблема не веднъж в печата.

 

Но някой от „главните играчи“ да е казал нещо по въпроса? Президентът Радев? Премиерът Борисов? Някой от така нареклото се – впрочем, много точно – „отровно трио“? Кандидатката за лидер на БСП и – ако се подкваси? – за премиер, Нинова? Не. Ще речеш, за всички тях, ставащото си е само наша вътрешна работа и само наша си отговорност. Как да се вярва на подобна показна „искреност“?

По-нататък.

Последните два „горещи месеци“ бяха „запалени“ с призива „мутрите – вън“! Добре намерено, ако е търсена именно „запалка“.

 

В нашето общество е натрупано солидно количество антипатия и направо омраза към означаваните като мутри. Но от гледна точка истината и реализма, нужни на обществото?

 

Няма съвременна модерна държава без мутри.

Защото те са една от социалните прослойки осъществяващи главното – максимална печалба, постигана без оглед на цената, която плащат хората, комерсиализация на всичко, неравенство „без граници“ и т.н. и т.н.

 

Разбира се, както и спрямо други, в напредналите държави се прилагат и санкции в името на закона срещу мутри, станали неудобни. Така се „уреждат“ някои взаимоотношения в деловите връзки, а и успокоява обществото. Прави се и ще се прави това и у нас.

 

Но да се имитира политика с призива „мутрите – вън!“? Без да се признава приноса на всички политически сили за изграждането и израстването им? Без да се напомня, че са „необходимо и присъщо“ зло в съвременното социално устройство?

 

То означава, че призивът „мутрите – вън!“ се използва просто като демагогски политически похват, не в услуга, а във вреда на обществените усилия.

Играят своя роля за общественото напрежение и заклинателните обещания от една или друга политическа сила, че ще осигури провеждането на честни избори. При положение, че именно обещаващите честни избори не приемат нито сътрудничество, нито диалог с политическите противници. С машинното гласуване щяла да се гарантира честността на изборите? Нима?

Въобще може ли да се говори за честност на избори при непонасящи се едни други обществени партньори? Какво заявяват за честността на предстоящите избори в първата демокрация на света противостоящите си Тръмп и Байдън?

Никоя избирателна система и никоя политическа сила, в никоя съвременна страна, не гарантира на 100 процента честни избори. Единствено климатът на диалог и полезно за обществото сътрудничество между противостоящите политически сили може да осигури коректни избори и приемането им от обществото като такива.

Залогът в сегашната политическа криза е съдбата на нацията и на държавността български. След по-кратък или по-продължителен период ще се стигне до нови парламентарни избори. Но те ще донесат положителен изход и ще обещаят повече или по-малко полезно развитие впоследствие, в зависимост от това как ще отидем до тях.

 

Дали в условията на продължаваща „битка до кръв“, или в процеса на установяване на взаимно уважение и коректно сътрудничество между политическите сили. То е впрочем и условие за желаното – поне на думи, от всички – върховенство на закона.

Изстрадали сме го в цялата ни история и най-вече в последния половин век. Никое национално и обществено единение не е истински стабилно и силно, ако е наложено от диктата на вътрешни, или външни сили.

 

Само обществено сътрудничество, основано на взаимно зачитане и коректност помежду ни, може да обещае някакъв реален напредък за България.


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар