Владимир Костов: Бранейки себе си, България брани ЕС!

Владимир Костов

Позицията на българското правителство по кандидатурата на РСМ за начало на преговори за приемане на последната в ЕС е изключителна от няколко гледни точки.

За първи път, откакто е членка на ЕС, България е в принципно несъгласие по основен въпрос с линията на европейската комисия и на председателствуващата в момента ЕС – Германия. Но това е и първи случай в повече от осем десетилетия след Втората световна война, български управляващи да противостоят открито на линия, налагана от „центъра“ (преди – Москва, сетне – Вашингтон и Брюксел).

По-нататък.

Позиция на българско правителство отдавна не е имала такава категорична подкрепа, като тази за преговорите по проблема с РСМ. Свидетелство са, както становищата на политическите партии, така и проучванията на общественото мнение. Няма съмнение, че позицията на правителството в този случай е и позиция на обществото и нацията.

Но отдавна българско правителство не е и така обвинявано и атакувано от печата, приближен на водещите кръгове в ЕС, както става сега.

Погрешно е да се приема, че конфликтът е породен и се ограничава до неспособността и, едва ли не, лошата воля на двете страни (Брюксел и говорителите му сочат с пръст България) „да се разберат по историята“.

Залогът в спора е българският национален идентитет. Такъв, какъвто се е формирал в хода на повече от хиляда години и, с особено значение в този процес, на последния век и половина. От България се иска да се отрече и забрави много от това, с което се е изградила и на което продължава да се опира, за да я има.

Отказът на България се представя като пречка за плановете на ЕС да се развива по пътя, желан от общността. Затова българското правителство е сочено с укор от Брюксел и подложено на открит натиск. В името на бъдещето на ЕС.

Вярно е, че в спора за отваряне преговори за членството на РСМ, е на карта и бъдещето на ЕС. Но дали в смисъла, който иска да наложи Брюксел?

ЕС започва съществуването си с идеята за общност, за съюз на суверенни нации и държави. Благодарение на това и печели подкрепата на значителна част от европейците. В последните две-три десетилетия обаче, зад рекламния плакат се изгражда власт не на обединени в съюз суверенни държави, а на политическа бюрокрация, поставяща се все по-открито и над нациите, и над държавите.

 

Знаков етап в тази промяна бе заобикалянето на отрицателния вот на избирателите от Франция и Холандия срещу проекта за конституция на ЕС преди петнайсетина години.

 

Брюкселската бюрокрация си осъществи чрез свои маневри това, което искаше с проекта и вече не мисли да подлага на вота на избирателите, каквото и да е, засягащо властта й.

 

В последните години, с особена настойчивост понастоящем, тази бюрокрация развива настъплението си срещу националните традиции и ценности в основата на семейството и специално в раждането и отглеждането на децата. Разбира се, всичко „обосновано“ с високи принципи. Така както ги разбира и тълкува все същата бюрокрация. Без и намек дори да бъдат питани по тези въпроси избирателите.

Това „обюрократяване“ на ЕС постави и България пред искането да се откаже от същностен елемент на националния си идентитет, за да не пречи на плановете на Брюксел. Бранейки в този случай идентитета си, България – без да го е търсила – взема страна и срещу процеса на самоовластяване на брюкселската бюрокрация.

 

С други думи, брани идеята за ЕС такъв, какъвто е бил желан и продължава да бъде търсен и желан от мнозинството европейци.


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар