Вигенин: Хората искат да видят политика, която да ни извади от блатото, в което ни вкара ГЕРБ

Кристиан Вигенин, замeстник-председател на Народното събрание и заместник-председател на БСП, в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: БСП избра състав на Изпълнителното бюро и зам.-председатели на партията. Новоизбраният Национален съвет прие да има 17 съвета за подпомагане работата на партията през следващите 4 години. БСП ще има 4-ма зам.-председатели с различни ресори. Един от тях е Кристиан Вигенин. Г-н Вигенин, какво да очакваме след избора на новото Изпълнително бюро, какво ще се промени в работата на БСП като опозиционна партия оттук нататък?

Кристиан Вигенин: При всички случаи БСП мина през един доста труден период, който смятам, че приключи с избора на новия Национален съвет и сега след избора на Изпълнително бюро, както и тези съвети, за които споменахте. Видяхте, че първият Национален съвет работи в абсолютно конструктивна обстановка, без стандартните скандали, на които бяха свикнали да бъдат свидетели включително и нашите членове, и симпатизанти. Една много по-ефективна работа, смятам, насочена към конкретни политики, конкретна подготовка, както за изборите, така и след това за управлението на страната. Това беше смисълът и на формирането на съветите в този вид, който на практика дублира съответните министерства, които функционират в момента. В много по-голяма степен ще се концентрира работата на Националния съвет върху това да се следи дейността на изпълнителната власт, на Министерски съвет. Съответно да се подготвят и нашите предложения каква да бъде политиката и как тя да бъде реализирана оттук нататък, след изборите съответно.

Водещ: Тоест, тези съвети ще бъдат своеобразно правителство в сянка?

Кристиан Вигенин: Знам, че това е най-лесната и удобна интерпретация. Те нямат тази амбиция. Председателите на тези съвети няма да бъдат министри в сянка, както някои биха помислили, но такава интерпретация има известни основания, доколкото всеки един такъв съвет ще концентрира своята работа върху обхвата на дейност и политиките, които реализира всяко едно министерство. Смятаме, че така работата ни ще бъде по-ефективна, по-целенасочена и ще можем в по-голяма степен да реагираме на грешките, които съответно прави правителството, а те се доста. Искам да уточня, че такива съвети винаги сме имали, но обикновено те не са били структурирани по този начин. Често един съвет е следял дейността на повече от едно министерство. Сега смятаме, че така е по-правилно. Освен това, в по-голяма степен ще можем да фокусираме работата на всеки един член на Националния съвет. Да припомня, че в новия Национален съвет имаме много нови, млади хора, които е хубаво да се почувстват в още по-голяма степен ангажирани с формирането на политиката на БСП.

Водещ: Да смятаме ли, че след избора на новото Изпълнително бюро вътрешната конфронтация в партията е преодоляна?

Кристиан Вигенин: Надявам се, че да. Виждате, че и с избора на самото Изпълнително бюро председателят – Корнелия Нинова, се старае да постигне вътрешни баланси от гледна точка на компетентност и възраст. Има и по-възрастни, и по-млади, хора с по-голям партиен и управленски опит, и обратно – хора, които сега навлизат. Идеята е самото Изпълнително бюро да бъде в най-голяма степен представително за състава на партията. Смятам, че ще се формира един наистина добър екип. Обновлението в самото ИБ е 50%, тоест, половината са от предишното Изпълнително бюро, половината са нови, аз самият включително. Вярвам, че тези конфликти, на които бяхме свидетели досега, постепенно ще заглъхнат. Виждате, че след прекия избор на председателя, след избора на Националния съвет продължиха стари инстинкти да се проявяват у част от колегите, но струва ми се, че полека-лека тези неща ще минат на заден план и наистина ще можем да се фокусираме върху политиката, и пак казвам, върху подготовката за предстоящите избори, тай като виждате, че в България проблемите са наистина дълбоки. Те бяха най-после видени и от европейските институции, конкретно от Европейския парламент в последната резолюция. Предстои ни много, много работа и от тази гледна точка нямаме време. Би било предателство към интересите на България да продължим да се занимаваме със себе си като партия, която е основна опозиция, и към която все пак са обърнати по-голяма част от хората, за да видят нова политика, различна от блатото, в което ни вкара ГЕРБ.

Водещ: БСП прие специална позиция по Резолюцията на Европейския парламент за България. Този документ прокарва ли нови разделителни линии между БСП и българските евродепутати от ПЕС?

Кристиан Вигенин: Не мисля, защото в основата на тази резолюция стоят оценки, които са широко споделени не само от всеки един социалист, но от всеки обективно мислещ човек в България, извън управляващите партии, които естествено се чувстват засегнати от това, което се казва в документа.

Водещ: Да, но във вашата позиция има резерви към пълния текст на резолюцията.

Кристиан Вигенин: Да, сега ще кажа и за тях. В тази резолюция освен основните елементи, свързани с принципите на правовата държава, което е фокусът на резолюцията, има споменати няколко неща, които определено създадоха известно напрежение. Те бяха използвани от управляващите, за да разфокусират посланията на тази резолюция, знаете кои са те. Затова и Националният съвет прие позиция, в която искахме ясно да се каже, че споделяме изцяло оценката на Европейския парламент за значителното влошаване на ситуацията в България по отношение на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията, основните права, независимостта на съдебната система, разделението на властите, борбата срещу корупцията, свободата на медиите и т.н. Заедно с това имаме и своите несъгласия по отношение призива за ратифициране на Истанбулската конвенция, макар и той да е споменат във финалната част на резолюцията. Както и споменаването, макар и под линия, без да се фокусира върху този проблем, на решения на Европейски съд по правата на човека, които са свързани с ОМО „Илинден“. Организация, която не получава регистрация от българския съд, защото противоречи на Конституцията. Тоест, виждате, че има два въпроса, които противоречат на Конституцията по решение на Конституционния съд и респективно на българските съдилища. Те са споменати в тази резолюция. Допускам, че това е въпрос на недостатъчно познаване на ситуацията от страна на част от депутатите, които са готвили тази резолюция. Но така или иначе пак казвам, не бива да разфокусираме тази резолюция, ние се произнесохме категорично по тези две теми, за които току-що споменах. Всичко останало приемаме за обективна оценка на ситуацията. В нашата позиция завяваме, че сме готови на диалог с европейските институции по целия кръг от проблеми. Приемаме като наша задача подготовката на план за действие със съответни законодателни и управленски действия, които да преодолеят установените и от нашите партньори дефицити.

Водещ: Чухме противоречиви оценки за Резолюцията на ЕП – от това, че българският гражданин е победител до това, че ще бъде основен потърпевш. Кой какво все пак спечели или загуби от гласуваната в ЕП Резолюция?

Кристиан Вигенин: Аз не смятам, че българският гражданин по какъвто и да е начин може да бъде потърпевш от тази резолюция, защото най-големите проблеми за българските граждани идват от модела на управление, който се наложи в България в последните години, и който води до констатациите в резолюцията. Всъщност, чрез тази резолюция и от Брюксел вече осветиха, видяха какво се случва тук в България. И вместо да се опитват да омаловажават тази резолюция, управляващите да се опитат да започнат работа по някои от тези констатации, които те самите впрочем ми се струва не отричат. Те не казват: „Това и това не е вярно“, а казват: „Ама в тази резолюция има Истанбулска конвенция, има ОМО „Илинден“.Тази обективна оценка, която се дава от Брюксел, няма как да е във вреда на гражданите.Наша обща отговорност, на партиите, но преди всичко на гражданите е заедно да се опитваме да решаваме тези проблеми. Аз не мисля, че оттук нататък нещо негативно може да се случи. Напротив, със съвместните действия само може ситуацията да се подобрява. Надеждите едва ли са в сегашното правителство. То загуби освен вътрешната си легитимност, и европейската си подкрепа. Така опитите Резолюцията на Европейския парламент да се представя като някакво партийно политическо решение на някакви групи не е сериозен, тъй като в края на краищата даже представителите на ЕНП се въздържаха или гласуваха „За“ тази резолюция. Решението на Европейския парламент е с много голямо мнозинство на фона на редица други случаи, когато ЕП е бил доста по-разделен. Тоест, това е от една страна лампичка, която трябва да светне в премиерския кабинет, че подкрепата приключи – и вътрешната, и външната. Второто е, че Европейският парламент ще продължи много внимателно да следи какво се случва в България и сега, и след изборите, и ще очаква новото правителство, новото управление на България, след изборите наистина да бъде много по-мотивирано и по-ангажирано с решаването на въпросите, които бяха отбелязани. Те впрочем в много голяма степен повтарят и оценките в доклада на Европейската комисия, макар че Европейската комисия ги е казвала по-чиновнически, с типичния брюкселски език. В Резолюцията тези въпроси са развити по много по-категоричен и ясен за гражданите стил.

Водещ: Стана ясно, че тази резолюция няма правна стойност. Обаче, бяха изразени мнения, че тя може да бъде крачка към ограничаване на евросредствата за страната ни по различни фондове. Очаквате ли такъв ефект?

Кристиан Вигенин: Аз не очаквам такъв ефект. Още повече, ако бъдат взети и съответните мерки. Да разделим нещата. Не бих казал, че няма правна стойност – тя е решение на Европейския парламент. Няма директни правни последици за България, но дава политическа и в някаква степен експертна оценка за това, което се случва тук, тъй като тя е базирана на много голям брой доклади на различни организации, институции – това не е просто един текст, който са седнали няколко евродепутати да си го напишат. В самото началото на резолюцията тези доклади и позиции на различни международни институции са изброени. Дискусията за това как ще бъдат използвани европейските средства предстои. Все пак да отбележим, че и в тази резолюция се споменава един от проблемите, които стоят на вниманието и на българските партии, на депутатите, на всеки един български гражданин, а именно фактът, че има усещане, и не само усещане, че една немалка част от европейските средства всъщност се разпределят на близки до властта фирми, институции, бизнеси, кръгове, които ги използват недостатъчно ефективно. Ето на тази специално критика управляващите трябва да дадат доста ясен отговор. Ако се видят доказателства, достатъчно ясни, че това е така, предполагам, че вниманието и на ОЛАФ, и на други контролни институции ще бъде насочено към тази тема. Тогава наистина биха могли да възникнат проблеми. Но пак казвам, този тип констатации помагат да се решат тези проблеми. Европейските пари не са за това да бъдат облагодетелствани близки до управляващите кръгове на национални, на регионални, на местно равнище, те са да стигнат по най-ефективен начин до българските граждани за наваксване на изоставането на България спрямо средноевропейските равнище във всяка една сфера. Така че всеки натиск това да се случи, ще бъде полезен за всеки един български гражданин.

Водещ: Очаквате ли, по резервите, които имате към Резолюцията – споменаването на ОМО „Илинден“ и Истанбулската конвенция, европейски натиск към страната за регистрацията на ОМО „Илинден“ и приемането на Истанбулската конвенция?

Кристиан Вигенин: Не мисля. По отношение на ОМО „Илинден“ искам да поясня, че тук не става въпрос за решения на Европейския съюз. Става дума за друг тип международна правозащитна организация – Съвета на Европа и Европейския съд по правата на човека. Международният съд, който е под шапката, така да се каже, на Съвета на Европа, но Европейската конвенция по правата на човека е и елемент от правото на Европейския съюз, тя се споменава в Договора за Европейския съюз. Защо уточнявам това? Защото българските власти трябва да се съсредоточат върху проблемите, свързани с Европейския съд по правата на човека. Там имаме над 50 неизпълнени решения, няколко от тях са свързани с ОМО „Илинден“. Защо е споменат този въпрос в тази резолюция? Защото само няколко дни преди да се стигне до подготовката и гласуването на резолюцията, излезе междинно решение на Комитета на министрите на Съвета на Европа, в което България се критикува именно за неизпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека. Повечето от тях са свързани с дела на български граждани във връзка с полицейско насилие, с отказ от правосъдие, отказ от възобновяване на дела. Ако всички тези въпроси бяха решение навреме, никой няма да насочи вниманието към тези няколко решения, свързани с ОМО „Илинден“. Така че Министерство на външните работи конкретно трябва да насочи малко повече усилия по темата „ОМО „Илинден“ не толкова в Европейския съюз, колкото в Съвета на Европа.

Що се отнася до Истанбулската конвенция, пак да кажа, че България не може да ратифицира тази конвенция, няма да го направи, но може да реализира в по-голяма степен призива в този абзац, където се говори за Истанбулската конвенция. Освен призива за ратификация, там изрично е подчертано, че в последните години случаите на насилие над жени, домашното насилие се увеличават, и че трябва елементи от тази конвенция, които не противоречат на българската Конституция, да бъдат инкорпорирани в законодателството и съответно в дейността на институциите. Какво имам предвид? Ако в тези години след отказа да регистрираме тази конвенция бяха направени повече усилия и бяха постигнати повече резултати за намаляване на случаите на домашно насилие, за разширяване на инфраструктурата, която трябва да гарантира възможността на жените, преди всичко на жените, но не само, да могат да излязат от средата на насилие, в която много от тях живеят, и т.н., ако всичко това се беше случило, Истанбулската конвенция нямаше да бъде проблем. И ние можехме съвсем открито да кажем: „Да спрем с тази тема. Виждате, че България има напредък.“ Сега част от евродепутатите виждат пряка връзка между това, че не е ратифицирана Истанбулската конвенция и това, че случаите на насилие над жени се увеличават. Ето как несвършената работа рефлектира върху оценки в Брюксел. Затова и тук призоваваме правителството да си свърши адекватно работата и да го приеме като фокус в своята дейност, тъй като очевидно това е тема, която не е само важна за българските жени, за българските граждани, но и за нашите партньори. Да свалим тази тема от техния дневен ред, като покажем реални резултати в борбата срещу насилието над жени и домашното насилие.

Росица АНГЕЛОВА

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар