„Взгляд“: Газовата конкуренция между Русия и САЩ в Европа стана взривоопасна

Германският вестник Die Zeit наскоро съобщи, че Германия се опитва да откупи американските санкции по „Северен поток 2“. Не, заглавието, разбира се, беше различно, но същността на посланието беше предадена правилно. Позовавайки се на своите източници, германският вестник описа в поверителни подробности преговорите между министрите на финансите на Германия и САЩ, които се твърди, че са се състояли през август тази година, пише руският вестник “Взгляд“ в материал, представен от Агенция „Фокус“ без редакторска намеса.

Същността на преговорите се свежда до предложение на Берлин за инвестиране на 1 милиард евро в разполагането на инфраструктура за получаване на американски втечнен природен газ (ВПГ) на нейна територия. В замяна Вашингтон трябва да се откаже от санкциите, които възпрепятстват завършването на „Северен поток 2“ – както нови, така и тези, които вече са включени в проекта на американския бюджет за отбрана за следващата година.

Информацията на Die Zeit казва две неща. Първо, че Германия се интересува много от руското направление за доставка на газ. Второ, че е готова да плати за намаляване на риска. Между другото, новината, че Навални е излязъл от кома и вече иска да се върне в Русия, беше полезна. Германският бизнес, заинтересован от доставките на руски газ и имащ голямо влияние върху правителството, иска да се забрави историята на Навални като лош сън и просто да се откупи. А разговорите на ниво финансови министри предполагат, че Вашингтон и Берлин вече се договарят.

Става дума за два терминала в процес на изграждане в градовете Вилхелмсхафен и Брунсбютел. Между другото, Германия, като един от най-големите потребители на газ на континента, досега не е бързала да изгражда терминали за втечнен природен газ: за разлика от италианците, французите и испанците, практичните германци имат здравословен скептицизъм по отношение на проекта със съмнителна възвръщаемост на инвестициите. Логистичните разходи на Германия за газ от Северна Африка и Близкия изток са дори по-големи, отколкото за южните й съседи, да не говорим за преминаването на американския ВПГ през Атлантическия океан.

Самият факт на преговорите за държавни субсидии за проекта за ВПГ показва, че конкуренцията при транспортирането на втечнен газ на големи разстояния е под въпрос. Ситуацията изобщо изглежда парадоксална: за да може свободно да получава газ през „Северен поток 2“, Германия е принудена да инвестира в по-скъп алтернативен маршрут за доставка на газ.

Тук между другото случаят с Украйна е показателен. През май 2020 г. украинското правителство договори меморандум с американската компания Louisiana Natural Gas Exports за закупуването на 5,5 милиарда кубически метра газ годишно. Документът беше наречен пробив в осигуряването на енергийната независимост на Украйна. За Вашингтон не беше трудно да притисне Украйна, лишена от икономически суверенитет. Но възникна друг проблем: снабдяването с американски ВПГ за новата „колония“ трябва да бъде осигурено със съответната инфраструктура.

Беше предсказано, че Киев няма пари за изграждането на терминали за втечнен природен газ по Черноморието – в Одеса или Очаков: страната е затънала в заеми и трудно може да се справи със съществуващото натоварване на дълга. Друга възможност за доставка на газ – през полско пристанище – беше изоставена от Варшава, тъй като за това беше необходимо да се участва в изграждането на свързващи газопроводи с Украйна. Но защо са й тези разходи, ако Полша може да печели от доставка на американски газ за Германия, без да инвестира в инфраструктурата на страната на Бандера.

Като цяло, още през септември се оказа, че „сделката на века“ за редовен внос на американски ВПГ в Украйна няма да се случи. И след прекратяването на транзитните договори между Нафтогаз и Газпром, Киев премина към така наречения виртуален реверс, който позволява да се взима газ „агресора“ направо от тръбата без никакви допълнителни разходи, спестявайки разходите за физическия му транспорт през Словакия и Полша.

Германия, за разлика от Украйна, е много по-просперираща страна и е в състояние да отдели милиард или два за нерентабилни проекти за ВПГ. А фактът, че с икономическия суверенитет има същите проблеми, както и Украйна – изглежда изобщо не е тайна.

Ако вестник Di Zeit не е измислил цялата тази история, то тогава става дума за следното. В Европейския съюз ще има американски ВПГ, а цената на този проект е второстепенна по отношение на политическата целесъобразност. Високата цена на проекта ще бъде покрита от субсидии, разпределени не от доставчика, а от купувача на скъп газ. В този смисъл американският газ за „спасение“ е сроден на „зелената“ енергия: много скъп, неудобен за крайните потребители и енергийната система, но поради силните екологични тенденции и очарованието на Грета Тунберг е абсолютно необходим. Германия, подобно на други икономики на ЕС, ще спонсорира американски шистови проекти, просто защото трябва.

За Газпром и Русия като цяло това е нова реалност. Любимата мантра за икономическа жизнеспособност вече не работи. Чистата икономика вече не е решаващ аргумент за властовите решения. В този смисъл иновативното изследване на същия „Газпром“, което има за цел да определи техническата осъществимост на натоварването на Северните потоци не с газ, а с газоводородна смес, е правилно и необходимо нещо. Ако клиентът не може да бъде убеден, е необходимо да се работи с неговите фобии и мании. След дузина години конкуренцията на газ между Русия и САЩ на европейския континент ще се превърне във водородна и ще стане много по-експлозивна във всеки смисъл.

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар