Велизар Енчев: Не е ли време Смесената историческа комисия да се закрие?

Велизар Енчев

Доктор по международно право

Посланик на България в Хърватия (1997-2002)

 

     След 24 часа в Скопие започва поредното заседание на Смесената българо-македонска комисия за историческите въпроси. 

     След почти едногодишно прекъсване на работата ѝ, Комисията ще имитира дейност и ще продължи да прелива от пусто в празно. Защото трябва да има алиби за добре платената, но безплодна работа на историците от двете страни. Но алибито бе нужно и на политиците. 

     Всъщност вината за този абсурд е на премиерите Борисов и Заев. На 1 август 2017 година те подписаха договор, с който не изчистиха нито един спорен исторически въпрос, но позволиха на Скопие да влезе в НАТО срещу условието да заработи смесена историческа комисия. И което е най-странно – нито от българска, нито от македонска страна бе поставен срок за работата на комисията, сиреч тя може да работи до второ пришествие.  

     Така за първи път в историята на дипломацията една страна (Българияподписа договор с друга страна (Македония), като втората страна получи всичко, а първата – нищо. 

    След което България започна да вини Македония, че не е изпълнила обещание, което всъщност тя никога не е давала –  да не присвоява българската история.

    Вчера членът на комисията – проф. Кирил Топалов, заяви в Би Ти Ви: „…За цар Самуил постигнахме съгласие, че е продължител на българската историческа традиция, че Климент и Наум са хора на българския царски двор…“

    Това е прекалено витиеват език за историк, искащ да представи желаното за действителност. Професорът наистина ли си вярва, че македонистите са признали българската народност на Самуил, Климент и Наум?

      Напротив – скопските историци изобщо не признават, че Самуил е българин. Те само казват, че той е продължител на българската историческа традиция. 

      А за Климент и Наум надежда всяка оставете! За македонистите те са само обитатели на Самуиловия дворец.   

       За съжаление и медиите бяха подведени от размития исторически прочит и ни сервираха това заглавие: „Проф.Топалов: Със Скопие постигнахме съгласие – Самуил, Климент и Наум са българи, но за Гоце – не!“

   Изглежда проф. Топалов и председателят на комисията не съгласуват медийните си изяви.

Защото на 20 септември т.г. съпредседателят на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси проф. Ангел Димитров заяви пред Bulgaria ON AIR точно обратното:

    „За съжаление трябва да отбележимче няма напредък по нито една точка от Договора за приятелство. Станаха три години от подписването на Договора, а фактически няма никакъв видим напредък, в която и да било сфера, не само в работата на историческата комисия. Казвам това със съжаление…“

      След което проф. Димитров се отрича от току-що казаното и повтаря думите на проф. Топалов:

      „Петте личности, за които е постигнато съгласие, са светите братя Кирил и Методий, техните ученици Св. Наум и Св. Климент, както и българският цар Самуил.“ 

      Време е да попитаме двамата професори: Кое е вярно във вашите твърдения – че няма никакъв напредък в работата на историческата комисия или че скопските историци са признали българската народност на Самуил, Климент и Наум?

      Още по-голямо объркване в телевизионната изповед на проф. Димитров внасят думите му, че комисията не „прави инвентаризация на историческите личности, а само се спира на някои фигури, които са обект на общественото внимание и се честват“.

       Напротив, професоре! Вие сте длъжни да поставите въпроса за всички присвоени от македонистите исторически личности, а не само за Гоце Делчев, Самуил, Климент и Наум!

       Нима ще замълчите за бруталния фалшификат в Музея на Братя Миладинови в Струга, където сборникът „Български народни песни“ е с надписа „Македонски народни песни“!

       Нима ще отминете с мълчание обявените за македонци Григор Пърличев, Никола Вапцаров  и още дузина български възрожденци, изучавани в македонските училища и университети като „строители на македонския език и култура“.

        Много са въпросите към българската част на историческата комисия. И май един от тях е най-важен: Кому е нужна комисия, в която подчинени на политиците историци преговарят за узаконяване на фалшификации заради илюзорното македонско еврочленство?  

                                                              

                                                              


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар