ВАС посече властта за задължителната карантина. 14-те дни задължителна карантина са незаконни

Със свое определение от днес Върховният административен съд обяви за нищожна заповед № РД-01-157/26.03.2020 г. на министъра на здравеопазването в частта ѝ, с която е допуснато предварително изпълнение на няколко други заповеди, които касаят карантинните мерки в страната, пише novini.bg.

Заповедта е нищожна, тъй като е издадена при липса на материална компетентност. По своето естество тя представлява разпореждане за предварително изпълнение на посочени в нея други заповеди, представляващи общи административни актове.

За министъра на здравеопазването липсват правомощия да се произнася по въпроса дали ще има предварително изпълнение на общи административни актове, тъй като това е предвидено директно в закона.

Административно дело № 3706 от 2020 г. беше образувано по жалба на физическо лице, което беше поставено под 14-дневна карантина при пристигането си в България и през това време нямаше право да се върне на работното си място в Обединено кралство Великобритания.

Българският гражданин атакува части от заповеди на министъра на здравеопазването на Република България с номера РД-01-130/17.03.2020 г.; РД-01-131/17.03.2020 г.; РД-01-140/19.03.2020 г. и РД-01-143/20.03.2020 г., които касаят тези карантинни мерки.

ЕТО И РЕШЕНИЕТО НА СЪДА В ПОДРОБНОСТИ:

Върховният административен съд (ВАС) обяви за нищожна заповедта на здравния министър, с която беше допуснал предварително изпълнение на 8 негови предходни заповеди, с които беше наложил мерки във връзка с извънредното положение (пълния текст на определението виж тук).

Става дума за заповед № РД-01-157/26.03.2020 г. (пълния ѝ текст можете да видите тук). С определението на тричленен състав с председател Любомир Гайдов и членове Румяна Папазова и Николай Гунчев (докладчик) се прогласява нищожността не на цялата заповед, а на части от нея, които са били атакувани пред ВАС от гражданина Добромир Трифонов. Мъжът е бил поставен под 14-дневна карантина при пристигането си в България и през това време е нямал право да се върне на работното си място във Великобритания.

От мотивите, изложени от съдебния състав следва, че цялата заповед страда от тежък порок – издадена е по въпрос, по който министърът на здравеопазването няма правомощие да се произнася. Съдът обаче прогласява нищожността само на оспорените пред него части от нея. Ето как е ги е описал в определението си:

„Обявява нищожността на заповед № РД-01-157/26.03.2020 г. на министъра на здравеопазването в частта й, с която е допуснато предварително изпълнение на: заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. на министъра на здравеопазването на Република България, в частта по т. 1, касателно частта й за: „и членовете на техните семейства, пристигащи от … Обединено кралство Великобритания …, се поставят по карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание на органите на граничния здравен контрол“, както и в частта по т. 3 и т. 4, т. 6 в частта по „т. 1“, т. 7, т. 9 в частта по „ т. 1“, т. 10 в частта по „ т. 1“, т. 11 в частта по „ т. 1 “, т. 12 и т. 13 в частта по т. 1; заповед № РД-01-131/17.03.2020 г. на министъра на здравеопазването на Република България, в частта по т. 1; заповед № РД-01-140/19.03.2020 г. на министъра на здравеопазването на Република България, в частта по т. 2; заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването на Република България“.

Върховните съдии Гайдов, Папазова и Гунчев заявяват, че оспорената заповед на здравния министър е издадена на основание чл. 60, ал. 3 във връзка с чл. 74 от АПК и няма самостоятелен характер, понеже по своето естество представлява разпореждане за предварително изпълнение на други, посочени в нея, общи административни актове. „Съгласно чл. 180, ал. 1 от АПК обаче, оспорването не спира изпълнението на общия административен акт – т.е. предварителното изпълнение на такива актове се следва по силата на закона (чл. 180, ал. 1 от АПК) и не зависи от волята на издалия ги административен орган дали ще се осъществи или не. Изложеното сочи на липса на правомощие у министъра да се произнася по въпроса дали ще има предварително изпълнение на общи административни актове.

Извън горното, дори и това да не беше така, съгласно чл. 60, ал. 3 от АПК предварително изпълнение може да бъде допуснато и след издаване на акта, но по аргумент от чл. 167 от АПК, възможността на административните органи да допускат предварително изпълнение на издадените от тях актове (дори и в случаите, когато разполагат с подобно правомощие), се преклудира с обжалването им пред съд, защото само последният от този момент нататък може да допуска предварително изпълнение на оспорените пред него административни актове“, пишат тримата съдии.

И затова обявяват заповедта за нищожна.

Определението му може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС.

news.lex.bg

Твоят коментар