Васил Василев: Как да спрат кражбите от еврофондовете? Дайте разпределението им на банките!

Правителството, което и да е то, колкото и да е морално и почтено, не може да победи алчността сред своите партизани

Моделът за разпределението на еврофондовете е сбъркан и който и да дойде на власт, няма как да бърка в меда и да не гребе и за себе си с пълен черпак

Скандалите с т.нар. „къщи за гости“ поставиха още един път проблема за оползотворяването на еврофондовете, разумното и справедливото им разпределяне, в зависимост от значимостта на проекта, а не от партийните обвързаности на кандидата.
Кой да получи парите, какво да се направи, за да не се злоупотребява, как да се избегнат кражбите при обществените поръчки, финансирани от еврофондовете?

Как да се направи така, че средствата, предвидени за България, да се усвояват на 100 %, а не на 10, 20 или 30, каквито случаи имаше много през последните 12 години? Защо държавата, т.е. ние всички ще плащаме глобите за извършените от няколко лица злоупотреби?
Кражбите от еврофондовете и разпределянето им главно сред хора и кметове на управляващите е едно от основните обвинения на опозицията. Несъмнено БСП има право и основания да ги отправя.

Но в същото време е добре да си припомни, че и при тяхното предишно управление тогавашната опозиция ГЕРБ също ги упрекваше за заменките, мошеничествата с еврофондовете и унизително ниската степен на използването им. И да дойде БСП на власт, тя надали ще е в състояние да пресече кражбите и злоупотребите от своите хора, така както сега декларира, че иска да го направи.
Причината е, че моделът за разпределението на еврофондовете е сбъркан и който и да дойде на власт, няма как да бърка в меда и да не гребе и за себе си с пълен черпак.

Чиновникът, когато види, че има власт да разпределя пари, блага, имоти, улеснения гледа първо да намаже сам и после да облажи околните – началници, роднини и близки, приятели , любовници, партийни съмишленици, след това градски и селски и ако нещо остане, то отива за свободна консумация. Не само се краде по цялата верига, но и парите често отиват в нежизненоспособни проекти, които почват да вехнат още след първия транш и живеят до получаването на последния.

От това губи държавата, обществото, бюджета, губи се и доверието на Европа и, много по-важно, доверието на хората с жизнеспособни идеи, останали разочаровани от очевидната корупция, партизанщина и неефективност на европейската солидарност. В един момент именно работливите, инициативни и мислещи хора хвърлят пешкира и емигрират. Търтеите, шмекерите, мафиотите остават и се подготвят за следващия транш или програма.
Как да се прекъсне омагьосаният кръг? Казахме, че правителството, което и да е то, колкото и да е морално и почтено, не може да победи алчността сред своите партизани и сред чиновниците. Значи, парите не трябва да се разпределят от чиновниците. А от кого?
Има една институция, на която това е работата. Банковата.

В продължение на столетия банките са развивали и усъвършенствали механизмите как и при какви условия и на кого да дадат пари. Изградили са система за оценка на предложенията и проверка на изпълнението. Могат да проучат и анализират исканията, да поискат допълнителни разработки. Те биха били много по-безпристрастни от партийните оценители при избора на печелившия проект. Биха проследили много по-внимателно изпълнението, биха контролирали за какво и как се харчат парите. Те ще обрисуват ефекта от проекта, ако това се поиска от тях. Те нямат основание да не бъдат обективни, нямат партийни, конюнктурни или роднински пристрастия. Може да правят грешки, но те ще са нищожни в сравнение с кражбите и престъпленията на чиновниците. Правителството, министрите, могат да крадат, но ние не можем да ги сменим. Ако обаче една банка получи от Европейската комисия привилегията да оценява проектите и да отпуска еврофондовете за един сектор, тя ще пази най-грижливо реномето си и няма да се въвлича в кокошкарски истории.
А какво ще прави правителството?

То ще определя секторите и направленията, за които ще иска пари от Европа.

Ще запознава, обосновава, защитава приоритетите си. Правителството прави политиката. То смята, че трябват пари за екология, за биологичното земеделие и животновъдство, за професионалното образование, за магистралите, но и за другите пътища, за овощарството, корабостроенето, за социални нужди и каквото прецени.

Това е политика. То определя заедно с ЕК колко пари за кои сектори се отпускат. Прави конкурс между банките и възлага на една да обслужва парите за селското стопанство, на друга – за околната среда, на трета – за инфраструктура и т.н. Банката вече обявява програмите, условията, изискванията, разработва подробни планове, тя има интерес проектът да е успешен, да има обществен ефект, тя следи всичко да върви по план. Разпределението на еврофондовете не трябва да е политика. То трябва да е техника. Затова трябва да се даде на банките. Администрацията ще се освободи от хиляди разпределящи чиновници, а тези от тях, които познават материята, ще отидат на работа в банките. Кражбите, машинациите, мошеничествата ще престанат.
Надявам се властта да хареса това предложение. То би я реабилитирало пред Европа. Би и дало възможност да се съсредоточи върху политиките, а не да дебне кой колко е откраднал. Би помогнало за развитието на жизнеспособни и иновативни проекти и решения.

Ако се приеме, това предложение ще успокои Европа, че тук на кражбата от еврофондовете е сложен край. България ще разполага с много по-голям ресурс, защото ще използва пълноценно всички програми и средства.
Надявам се! И ако правителството сега не го приеме, следващите, надявам се, ще го проумеят и прегърнат, още преди да са дошли на власт. Политическият ефект ще бъде за тях, икономическият и социалният ефект ще бъдат за обществото.

Източник/ци: http://epicenter.bg/article/Vasil-Vasilev–Kak-da-sprat-krazhbite-ot-evrofondovete–Dayte-razpredelenieto-im-na-bankite-/182875/11/0

Добави коментар какво мислиш по темата!