Валерия Велева: Радев и Борисов, защо мълчите?

Войната Радев-Борисов вече излиза извън контрол.
Егото на двама овластени мъже изправи тази нощ българи срещу българи. Цветът е без значение. Но барикадите са познати.
Неовладените разрушителни емоции, взели връх на най-високо държавно ниво, издълбаха тежки разделителни линии.
Противопоставянето роди чудовищна агресия, която помним от зората на Прехода и с която мислехме, че сме се разделили.
Уви!
Резултатът е бити, окървавени, озверени, унизени…

Полиция, протестиращи и внедрени ултраси.

Насъскани един срещу друг.

Зловещ сценарий!

Братоубийствен!

Адът снощи беше в полето между прозорците на президента и премиера.
Но никой от тях не реагира.
Мълчание.
Тъмни прозорци.
И седене като „тулупи“ във фотьойлите, взирайки се в телевизорите – неми наблюдатели на злощастната българска орис, на която те положиха взривния фитил.
Генерали без мъжество.
Генерали водени от мъст и реванш.
Генерали без армия, но с агитки.
Абсурден сблъсък, който като воденичен камък повлича държавата.

Премиерът не скочи да свика извънреден брифинг, както доскоро го правеше през вечер. Нямаше сърцераздирателно изявление пред иконата на Богородица – да спаси това, което е направил за държавата. И пост във ФБ нямаше. И джипката днес не джитка, за да ни даде посоката на живота.

Президентът не се изправи пред нацията в опит да съхрани нейното единение. Не призова за разум, не заклейми агресията.
Вероятно Радев не знае, че в такива драматични моменти негови предшественици са били на висотата на своите отговорности като държавни мъже – били са там, където е разломът, за да дадат път за диалога. И са го постигали.

Така стори президенът Петър Стоянов през зимата на 1997-а, когато качен на раменете на охраната си, влезе с мегафон сред разбуненото множество пред парламента, за да спаси гражданския мир.

Преди него вицепрезидентът генерал Атанас Семерджиев беше на площада, когато в знойната августовска нощ на 1990 година пак внедрени агитки подпалиха същата тази сграда на бившия партиен дом, поругана снощи.
Мъже с чувство за чест, достойнство и държавност.

Днес това усещане за пазенене на държавността, за отговорност пред цялата нация, сякаш безвъзвратно е загубено.

Днес мисленето е окопно.
Президентът е партиен оратор, който иззе функциите на опозицията и не остави просека, по която да мине диалогът. Без да разбира, че в отсъствието на мъдрост юмрукът не е сила, а политиката не е плацдарм.
Премиерът пък избяга от задълженията си да осигури обществения ред и националната сигурност, отказа да гарантира живота, достойнството и правата на личността. И не отчита, че пътят му в политиката вече е миниран.

И двамата нарушиха Констуцията, в която са се клели!

И трябва да си ходят.
Но няма да го направят.

Няма и да отстъпят.
Ще стоят нахъсани един срещу друг, а в нозете им България ще агонизира.
Без да намери компромис.

В задълбочаващ се институционален разпад.

Със задаваща се икономическа и финансова криза.
С липса на авторитети, с отвратени интелектуалци и погубено чувство за общност.

 

В тази война победители няма да има. 

Нито Борисов ще бъде повече премиер, нито Радев ще стане още веднъж президент.

Но историята ще ги съди за разделението, което прокараха.

А губещите сме всички ние.

Чакат ни ужасни месеци.

И години.


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар