Валентин Съйков: Без национална доктрина няма разумен политически избор

Валентин Съйков*

 

Гледайки започналата предизборна кампания, човек остава с усещането, че дългосрочните интереси на България са се озовали в ролята на сираче, от които повечето от кандидатите за властта изобщо не се интересуват. Затова изпратих писмо с два въпроса до централите и пресцентровете на политическите партии и коалиции, които според социолозите имат шансове да влязат в следващото Народно събрание. Въпросите бяха: Каква е предизборната платформа на вашата партия и къде мога да се запозная с нея? Имате ли доктрина за дългосрочно развитие на България и какво съдържа тя?

 

Не получих нито един отговор. Съмнявам се, че липсата на отговори се дължи само на пренебрежително отношение към моята скромна личност. Преди да изпратя писмата разгледах внимателно сайтовете на тези формации и не открих на тях отговори на моите въпроси.

 

Единствено на сайта на „Изправи се.бг“ се виждат ясно предложените 70 управленски мерки, които могат да се приемат за управленска програма. По отношение на дългосрочните перспективи може да приемем, че БСП направи такъв опит със своята „Визия за България“, която продължава да е актуална. Документът отдавна е познат на тези, които се интересуват и не смятам за нужно да го припомням.

 

Двата документа – краткосрочната програма на „Изправи се.бг“ и дългосрочната на БСП, са единствените, които са сложени на масата. Затова няма смисъл да ти анализираме при положение, че няма конкурентни програми, с които да ги сравним. Ще се задоволя с констатацията, че ръководствата на двете формации са си дали труда да направят нещо „старомодно“ като това, да представят пред гражданите своите виждания за управлението на страната, структурирани в писмен вид. Явно останалите разчитат на други средства за привличане на вниманието на избирателите и печелене на гласове.

 

По темата за непосредствените задачи на бъдещото управление сега се упражняват много коментатори, затова аз ще се спра на това, колко е важно да имаме дългосрочна стратегия за развитие на държавата ни.

 

Ако разгледаме внимателно примерите от по-близки и по-далечни страни, ще си дадем сметка, че магистралният път за запазване и утвърждаване на България като модерна и силна държава преминава през изработването на национална доктрина, която да бъде приета от мнозинството от населението и от водещите политически сили. В нея трябва да бъдат формулирани ясни цели за развитието на страната поне за тридесет години напред и да бъдат очертани средствата за тяхното постигане.

 

Според мнозина автори националната доктрина се гради върху основата на националния идеал.

 

Какъв е българският национален идеал?

 

Възрожденската мечта за освобождение на българския народ и възстановяване на българската държава в естествените й граници логично прерасна в националния идеал на страната от 1878 до 1944 г. Той преследваше освобождаването на поробените братя отвъд границите и обединяването на всички земи, населени с българи, под скиптъра на българския княз, впоследствие цар. Логичен израз на този национален идеал е изборът на Трети март за национален празник, който честваме сега. Третата национална катастрофа сложи окончателно кръст на тези амбиции.

 

Дошлата на власт след 9 септември 1944 г. Българска комунистическа партия замени националния с интернационалния идеал за създаване на безкласово комунистическо общество, при което границите и различията между народите ще бъдат заличени. Може да се каже, че този идеал владееше съзнанието на убедените привърженици на комунистическата идея поне до началото на седемдесетте години на ХХ век. Без да се отказва официално от лозунга за построяване на комунистическо общество, през седемдесетте и особено през осемдесетте години на миналия век ръководството на БКП изведе на преден план в своите документи тезата за развитото социалистическо общество. В практически план тя се изразяваше в пропагандиране на успехите в социално-икономическото развитие на страната. Възраждането на патриотизма на официално равнище беше подкрепено от културната политика на Людмила Живкова, която трябваше да повдигне националното самочувствие на българина. Връщането към националната идентичност за сметка на интернационализма намери израз във все по-силния отпор на македонизма и другите антибългарски теории и практики. Краен израз на тази нова политика стана т.нар. възродителен процес, изразил се в насилствена смяна на имената на българските турци. Последствията от неговия провал продължават и сега да тегнат върху българския обществен живот.

 

Промените след 10 ноември 1989 г. зачеркнаха набързо цялото идейно наследство на предишния режим, без да бъде направен сериозен опит за формулиране на българския национален идеал в новите условия. В интерес на истината през 1997 г. се появи един труд на учени от БАН „Българска национална доктрина. България през Двадесет и първи век“, но той не можа да излезе извън научните среди. Идейната безпътица продължава да тегне над българския преход цели три десетилетия.

 

Днешното ни общество се раздира от все по-дълбоки противоречия, а политическата класа не съумява да формулира някаква смислена идея за дългосрочното развитие на страната. Едно е ясно. Връщането към миналото може да бъде само източник на вдъхновение и самочувствие. Простото копиране на старите идеи не може да ни даде ключ към решаването на предизвикателствата, пред които ще се изправи страната ни през следващите десетилетия.

 

Нужна е нова национална доктрина.

 

Според една научна публикация, под национална доктрина се разбира едно общоприето мнение за решаване на най-важните проблеми, осигуряващи целостта и здравето на нацията и държавата в обозримо бъдеще. Тя отговаря на важни, екзистенциални въпроси, които стоят пред нацията и пред всеки отделен човек: кои сме ние, откъде идваме и къде отиваме, кои са нашите естествени съюзници и врагове, каква е нашата култура и какво е специфичното и ценното в нея, кое е това, с което сме по-богати, по-ценни и значими от другите за да оправдаем своето съществуване като нация, какво да направим за да се обогатим и развием, като съхраним ценното, което сме наследили в нас.

 

Подобно на националния интерес, националната доктрина доскоро се разглеждаше предимно в нейния политически аспект с особен акцент върху външната политика на държавата. Други автори поставят ударението върху културната идентичност като средство за съхраняване на нацията и нейния самобитен дух.

 

В споменатия труд на учени от БАН беше направен опит да се погледне мултидисциплинарно на темата. Бяха формулирани редица въпроси в основните сфери на обществения живот, чието решаване е предмет на националната доктрина. Тази разработка обаче беше забравена и не намери приложение в реалната политика на държавата и на управлявалите оттогава политически партии.

 

При разработването на една съвременна доктрина трябва да се има предвид, че във все по-глобализиращата се икономическа среда материалният просперитет на обществото и на отделните му членове придобива изключително важно значение за запазване на националната сигурност и културната идентичност. Затова насоките за икономическото и социалното развитие на страната трябва да станат носеща конструкция на бъдещата национална доктрина, върху която да се надградят вътрешно и външнополитическите цели и културните ни амбиции.

 

В цитирания документ на учените от БАН новият български национален идеал е формулиран като: „Свободна, независима, демократична и благоденстваща България – духовна обединителка на българската нация и опора на българите по света!“ Самата формулировка може да търпи различни редакции, но не това в случая е най-важното. Ключовата дума в нея е думата „благоденстваща“. Нейното развитие и прецизиране трябва да стане крайъгълен камък на националната доктрина. Преведена на по-прагматичен език, тя означава:

Достигане и надминаване на средното европейско равнище по основните икономически и социални показатели най-късно до 2050 година!

 

Тези показатели са брутен вътрешен продукт, производителност на труда, равнище на доходите, както и параметрите, отчитащи социалното неравенство. Без изпълнението на тази цел, всички други големи цели, които можем да си поставим, няма как да бъдат изпълнени. А тези цели могат да бъдат:

 

Обръщане на тенденцията в демографското развитие на страната посредством:

 

– постепенно спиране на спада на българското население и преминаване към растеж;

 

– подобряване на качеството на населението по отношение на възрастова структура, образователно равнище, професионална подготовка;

 

– затвърждаване на българския етнически елемент като водещ при формирането на самосъзнанието и културата на нацията.

 

Гарантиране на националната сигурност чрез:

 

– създаване на икономическа база, осигуряваща независимото съществуване и развитие на страната;

 

– умело и професионално водене на външната политика на държавата;

 

– укрепване на боеспособни въоръжени сили и ефективни служби за сигурност.

 

Опазване на околната среда чрез спиране на промишленото и битовото замърсяване и развитие на щадящи природата производства.

 

Възходящо развитие на образованието, науката и културата с цел възвръщане на изгубените позиции и застигане на най-напредналите в това отношение страни.

 

Националната доктрина трябва да има дългосрочен хоризонт и да обхваща живота на повече от едно поколение. Нейните основни постулати трябва да стоят над политическите препирни от всекидневието.

 

За да изпълни целите, които й се поставят, националната доктрина трябва да бъде дело на независим кръг от експерти и обществени дейци с безупречна репутация. Наскоро бяхме свидетели на един нескопосан опит за промяна/подмяна на българската конституция. Този опит още веднъж показа, че в никакъв случай политическата класа не трябва да има водеща роля в този процес, защото тя неминуемо ще прокара в него тесните си партийни интереси. Само широко обществено движение ще може да наложи на политическите партии да приемат и да изпълняват пълноценна национална доктрина. Нейното официално приемане от държавата и прилагането й в живота обаче не може да стане без средствата на политиката. Дълбоката обществена промяна ще наложи смислени промени в конституцията и в други важни закони.

 

До 4 април има един месец, в който политическите партии могат да покажат вижданията си за дългосрочното развитие на България, ако изобщо имат такива. Досегашният ход на кампанията не дава особени надежди за това. Доказва го и напълването на много от листите с медицински лица, дейци на шоубизнеса, спортисти и други известни личности, всичките далеч от професионалната политика. Очевидно вместо дебат за ценности и политики ще гледаме риалити шоу, при което подсъзнателното внушение на базата „харесвам/не харесвам“ се опитва да подмени съзнателния избор на гласоподавателя.

* Валентин Съйков е автор на книгата „2050 година е фатално близо. Ще я има ли България и след това?“.

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар