Асоциацията на прокурорите: Обвинител №1 няма правомощия да контролира разследване срещу себе си

Конституцията и законите не дават правомощие на главния прокурор да контролира евентуално разследване срещу самия него. Това гласи становище на Асоциацията на прокурорите в България по конституционно дело № 15/2019 г, съобщава „Правен свят“.

Делото бе образувано пред Конституционния съд (КС) по искане на Министерския съвет (МС) за даване на задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 126, ал. 2 от Конституцията на Република България. Въпросът, който правителството зададе на конституционните съдии, бе: „Общият надзор за законност и методическото ръководство, осъществявани от главния прокурор съгласно чл. 126, ал. 2 КРБ, включват ли случаите, когато прокурор извършва проверки, разследване и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор, предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си“ /nemo judex in causa sua/, който е елемент на правовата държава?“

Според съсловната организация на обвинителите, освен това националното ни законодателство съдържа достатъчно механизми и гаранции, за да бъде предотвратена нерегламентираната намеса във вътрешното убеждение на наблюдаващия прокурор, включително и от прокурор от по – висока по степен прокуратура. „Съгласно чл. 43, ал. 3 от НПК указанията на прокурор от по – висока по степен прокуратура са задължителни, ако са писмени и мотивирани. Тази разпоредба кореспондира със забраната за даване на устни разпореждания и указания във връзка с работата по дела – чл. 143, ал. 2 от ЗСВ и чл. 143, ал. 5 от ЗСВ, вменяваща в задължение на прокурорите от по – висока по степен прокуратури да не засягат вътрешното убеждение на прокурора.

Съгласно чл. 200 от НПК „Постановленията на разследващия орган се обжалват пред прокурора. Постановленията на прокурора които не подлежат на съдебен контрол, се обжалват пред прокурор пред по – горестоящата прокуратура, чието постановление не подлежи на обжалване“. По аргумент от посочената разпоредба следва извода, че Главният прокурор не разполага с правомощието да осъществява контрол върху действията на разследващите органи. Справедливият съдебен процес е обезпечен и чрез контролните функции на съда по отношение на законността на една значителна част от процесуалните – следствени действия, с които най – интензивно се засяга неприкосновеността на личността“, смятат от организацията.

На следващо място Асоциацията на прокурорите счита, че възприемането на тезата, че конституционното правомощие на Главния прокурор да осъществява надзор за спазването на закона може да бъде упражнявано и по дела, при които той е заподозряно/обвиняемо лице попада в противоречие и с конституционния принцип за равенство на гражданите пред закона – чл. 6, ал. 2 от КРБ.

„Това е така, защото на конституционно ниво ще се признае възможността на Главния прокурор, в качеството си на орган на власт, да участва с ръководно – решаващи функции в провеждането на наказателното производство, водено срещу самия него. По този начин той би бил поставен, по силата на заемания от него държавен пост в по – благоприятно положение спрямо лицата, срещу които се води досъдебно производство. Наред с това се нарушава правото на пострадалите лица или ощетените юридически лица на справедлив процес, защото те няма да разполагат с ефективни средства за защита на своите права и законни интереси“, смятат прокурорите.

Вчера и членовете на ВСС стигнаха до становище, че властта на главния прокурор по Конституция не е абсолютна и е възможно независим негов колега да го разследва безпристрастно и обективно. Според настоящото становище на Пленума на ВСС, вменените от Конституцията на главния прокурор задължения за извършване на надзор за законност и общи методически указания върху всички обвинители, не са абсолютни и в случая разследващият го колега не е длъжен да му докладва и да се влияе от него.

Становището бе прието с 12 гласа „за“ и 2 „против“ – на Атанаска Дишева и Олга Керелска. На заседанието не присъстваше нито един от „тримата големи“, нито представляващият ВСС.

Проф. д.ю.н. Васил Мръчков също депозира своето мнение в КС. Той споделя становището, че забраната „Nemo judex in causa sua“ (Никой не може да бъде съдия на себе си) освобождава действията на прокурора, разследващ главния, от натиск върху неговите действия и осигурява „справедливо, обективно, пълно и безпристрастно извършване на разследването и проверката“.

„Конституцията изрично установява и личната (персоналната) независимост на прокурорите при изпълнение на техните функции в чл.117, ал.2, изр.2 Конст в израза: магистратите изчерпателно изброени в тази конституционна разпоредба,между които са и прокурорите „се подчиняват само на закона“ В този кратък израз е вложена цялата сила и власт на конституционната повеля за независимост на всички магистрати,включително и на прокурорите. „Подчинението само на закона“, означава подчинение единствено на закона и изключва всякаква друга зависимост, включително и зависимостта от главния прокурор по чл.126, ал.2 Конст при упражняване на надзора за законност на основание чл.117, ал.2, изр.2 Конст“, пише още професорът.

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар