Арсим Зеколи: Откритата омраза на Македония срещу българите е от чувство за малоценност

За сложните исторически и политически отношения на Северна Македония с нейните съседи, включително и България, става дума в обширното есе от Арсим Зеколи, публикувано от македонската редакция на „Дойче веле“.

 

В началото на есето става дума за несъответното тълкуване на събития от историята и за несъответното отношение на Северна Македония към някои от съседните ѝ държави:

„В рамките на обществената дискусия, престъпленията, извършени от български, турски, албански или гръцки сили бяха и си остават горе-долу в еднакво съотношение. Това обаче не може да се каже за далеч по-многобройните престъпления, извършени от сърби, които фигурират в историческите текстове, но напълно отсъстват (или са сведени до бележка под черта) от образователната, политическата, медийната и културната дискусия в Македония. Социалистическа, демократична или Северна – няма значение. Това несъответствие присъства и в странната, натрапчива необходимост да се свърже България с фашизма,“ пише авторът и отбелязва, че същото важи и за Албания, докато по отношение на Сърбия такова нещо няма или почти няма: „Скандално се пренебрегва фактът, че по време на Втората световна война в България и в Албания не е имало концентрационни лагери, докато на територията на Югославия е имало десетки и десетки.“

Масовата култура на омраза към съседите

Арсим Зеколи признава, че първоначално е отдавал това изкривяване на комунизма и на цензурата. После се замислил защо македонците имат толкова много ругатни и обидни изрази за българите (“азиатци“, „татари“), за гърците, турците и албанците, но по отношение на Сърбия и сърбите изцяло липсва „целият този репертоар от унизителна имена, ругатни и подигравки“.

Според Зеколи, причината за това отношение, както на официално, така и на всекидневно равнище, може да се открие в един афоризъм от Волтер: „Ако искате да разберете кой властва над вас, опитайте се да разберете кого не бива да критикувате.“

По-нататък в есето си Зеколи пише за традиционната зависимост на системните политици в Скопие от официален Белград. Според него, тази зависимост е част от културата на клиентелизма и от начина, по който е функционирала системата в бившата СФРЮ. Откъде обаче произтича масовата култура на омраза срещу една част от съседите, която се е превърнала в манталитет и крепител на идентичността?

На този въпрос авторът отговаря така: „Откритата омраза не се основава на чувството за превъзходство, автентичност и самостоятелност спрямо българите. Тя по-скоро произтича от дълбоко вкорененото чувство на малоценност и срам от собствената сервилност спрямо Белград. Това чувство се проектира негативно върху други нации като компенсация за собствената слабост. В това отношение омразата към съседите на запад и на изток е вид въображаема защитна конструкция, психическа защита от собствената съвест и представа за чест.“

Тук Зеколи обръща внимание на факта, че голяма част от обидите и ругатните към въпросните съседи не са „домашно производство“ на македонците, а са заимствани от сръбския имперски шовинизъм, който, с помощта на внимателно подбран персонал, е провеждал „сатанизационни кампании срещу българите и България“. И констатира: „Съдейки по актуалната политическа сцена, в известен смисъл тази доктрина за поставяне на македонците „в сандвич“ продължава и до днес. По-нататък в есето на Зеколи четем:

„За разлика от предишните преки канали за получаване на заповеди от Белград, настоящата негативна и вулгарна реторика към София не е толкова диктувана от Сърбия, колкото продукт на вътрешната номенклатура, която е наследена от федерацията, а сега е изпаднала във вакуум поради новите реалности.“

Преосмисляне на собствената идентичност

Според Зеколи, Македония и България, както Сърбия и Албания, са пленени държави, от които не може да се очаква да се освободят просто така, дори в рамките на ЕС. Според него, за целта е необходим вътрешен процес на преосмисляне на собствената идентичност. Според него, Скопие ще трябва да приеме най-сетне мисълта, че централната географска позиция на Северна Македония в региона не е равнозначна на централна историческа или централна морална позиция.

Критиката към съседите ще си остане неразбираема за външния свят, доколкото в момента тя обслужва привилегиите на един тесногръд елит и експлоатира „македонския въпрос“ за собствени нужди.

Есето завършва така: „Тъкмо поради това „спорът със София“ е по-самоосвобождаващ за Македония, отколкото Споразумението с България“.

*Арсим Зеколи е бивш македонски посланик в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и известен политически анализатор

 


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар