Антон Гицов: Още за срещата Тръмп-Борисов

Антон Гицов

Официалното посещението на българския премиер в САЩ и преговорите с американския президент Тръмп несъмнено е значимо събитие в областта на двустранните отношения на двете страни. Добра новина е и изявеното желание на американския президент да посети нашата страна. Такива срещи и посещения са важни за постигане на договорености в интерес на двете страни, и особено за България която да се опитва да извлече полза от сътрудничеството с една от една от най- развитите държави в света, с утвърдена демокрация и огромно влияние в глобален мащаб.

На фона на благосклонните отзиви у нас за това посещение, бих си позволил да изразя мнението, че по-голяма полза от него като че извлече американската страна. Американският президент Тръмп, който постави в основата на външната политика на САЩ като основополагащ принципа „America first” /Америка преди всичко/, приложи и сега този принцип и постигна някои резултати, които наистина са в интерес на Америка, но не задължително и за нас.

Ето за какво става дума:
От документацията за стратегическото партньорство, подписан от Тръмп и Борисов се вижда, че те са се договорили във Варна да се създаде координационен център, който да подпомага адаптирано предно присъствие на кораби на НАТО в Черно море. С една дума този център няма да е само „логистичен център за учения”, по думите на Борисов, а според Соломон Паси, създаването му е стъпка към изграждане на база на НАТО на Черно море.

 

Но и да не се превърне в база, съвършено е ясно, че изграждането на този координационен център ще бъде възприет от Русия, като заплаха за нейната сигурност и Варна може да бъзе включена от руското военно командване като още една от целите , на която да бъде нанесен унищожителен превантивен ракетен удар при евентуално военно стълкновение между НАТО и Русия.

Тръмп е настоявал първоначално САЩ да изместят тотално руските доставки на газ с втечнен американски газ, което благоразумно българският премиер не е приел, но като компромис е обсъдено увеличаване на доставките на американски втечнен таз. Но този въпрос е предмет на търговски, а не на политически преговори.

 

Самият Борисов ясно се изрази в това отношение още на 2 ноември 2018г. след четиристранната среща на високо равнище между България, Гърция, Румъния и Сърбия в София, като заяви за хъба „Балкан”: „Този газов хъб ще има руски природен газ, газ от българските и румънските находища в Черно море, втечнен газ от Александруполис (откъдето се очаква да бъда доставян американски втечнен газ) … На практика ще имаме избор да купуваме най-евтиния газ, конкуренцията ще сваля цените.“

Така че нека да се надяваме, че българският премиер е отговорил на натиска на Тръмп в пожелателен смисъл, без твърд ангажимент да доставяме увеличени обеми американски втечнен газ, независимо на каква цена ще ни го продават.

Тръмп е взел отношение и по строежа на АЕЦ „Белене”. Това е малко прекалено от негова страна, това е един изстрадан проект, в миналото от американска страна беше направен дори неуспешен опит руските реактори да бъдат заменени с такива на „Уестингхаус” и Борисов правилно му е отговорил, макар и шеговито, че „ако ги хвърля новите руски реактори в реката, ще ме бият българите с камъни”.

 

Но пък е заявил на Тръмп че „турбината може и да е американска- на „Дженеръл Електрик”, доставките на гориво пък можело да бъдат от „Уестингхаус”. И тук също трябва да се надяваме, че Борисов е говорил в пожелателен смисъл, защото кое налага турбината да е непременно американска, а не например, английска, френска или някаква друга?

 

А що се отнася до ядреното гориво, в миналото вече също от американска страна беше правен опит да доставяме такова от „Уестингхаус”, но без ангажимент от американската компания да приема обратно обработеното ядрено гориво, така както го прави руската страна. Освен това както посочва енергийният експерт Еленко Божков една американска ядрена касета струва около 1,1 млн. долара, докато руската – 670 хил. Долара. Божков посочва, че в Чехия и Украйна са правено опити да се заменят руските касети с американски и резултатите са били не добри.

Тръмп, бидейки както е известно понякога непредсказуем, е запитал българският премиер защо българските власти са пуснали председателя на „Русофили” Николай Малинов да посети Москва, при повдигнато у нас обвинение спрямо него за шпионаж в полза на Русия, което откровено може да се каже е малко прекалено от негова страна, защото може да се приеме като намеса във вътрешните ни работи. Борисов се е справил със ситуацията, като казал, че не се бърка в работите на съда.

Като бивш български дипломат, работил в миналото като съветник в посолството ни във Вашингтон ми направи впечатление отсъствието в делегацията, съпровождаща българския премиер, на българският външен министър Екатерина Захариева.

 

Такива посещения се ръководят дълго време от външно министерство, с активно участие на външния министър и нейното присъствие в случая е важно, защото по време на срещите и преговорите се обсъждат важни въпроси на двустранните и международните отношения и външният министър трябва да бъде рамо до рамо с премиера, за да му оказва нужното експертно съдействие.

В делегацията са били включени и министрите на финансите и икономиката Владислав Горанов и Емил Караниколов, но би било уместно в делегацията да беше включен министърът на правосъдието, защото това е една област, в която България би следвало да научи много от САЩ. В борбата с корупцията и организираната престъпност американците имат опит, традиции и успехи и темата за сътрудничество в областта на правосъдието би трябвало да бъде в центъра на това посещение, а и на всяка друга среща на високо междудържавно ниво.

Прави впечатление и друго: в делегацията бе включен и министърът на отбраната Каракачанов, но той не е присъствал на близо 50- минутният разговор на „четири очи ”, на който вероятно са били обсъждани по- конкретни въпроси на военното сътрудничество като координационният център във Варна. На този разговор на „четири очи ” Борисов е бил сам, но Тръмп е бил придружен и от вицепрезидента Майк Пенс и държавния секретар Майк Помпео”. И друго, по принцип присъствието на английско говорящ външен или друг наш министър е съществено, защото се водят важни преговори и не може да се разчита, че българският преводач може да предаде правилно различни нюанси.

През последните години се забелязва едно засилено геополитическо противоборство между САЩ и Русия и САЩ полагат нескрити опити да привлекат на своя страна в това отношение бивши съветски сателити. Съветският съюз беше нашият голям брат, но както съветва академик Георги Марков, не е разумно да се залага на един или друг голям брат- империя, защото империите не са вечни, а и Русия си остава важен пазар за български стоки и за внос на енергийни суровини стратегически интересен икономически партньор на България.

 

Това принуждава българските власти да лавират и подложен на силен натиск от Тръмп българският премиер е положил усилия в това отношение, но бъдещето ще покаже все пак резултатите от неговите усилия и договорености.


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар