Андрей Арнаудов за пристрастията си в Македония

Първата гостенка в Покана за пътуване става водеща на новините в телевизия Европа, когато американците навършват пълнолетие – на 21.  Три години по-късно Неда Василева вече има собствено предаване, но решава да прекъсне екранната си кариера, за да учи политически науки в Манчестър.

 

Поканих я да сподели впечатления „отвътре“ за този уж скучен индустриален град, а тя се вълнуваше в студиото на Покана за пътуване като дете, което разопакова нова играчка. В БНР тя преживя първия си радиоефир и разказа за двата университета на Манчестър, изумително красивото кметство, което, уви, до 2024 година ще бъде затворено за ремонт.

 

Неда е успяла да посети само Етихад от двата култови за индустриалния град стадиони- за Олд трафорд билетите са разпродадени за година и половина напред. Любознателната българка се е „разписала“ в няколко забележителни картинни, библиофилски  и архитектурни сбирки, но сърцето й на свързан с журналистиката човек е останало в Медиа сити, където са преместени част от студиата на Би Би Си.

 

Телевизионната водеща Неда Василева разказа за университетите в Манчестър – обявен за най-добър за живеене град за студенти. Оказа се, че там има и други забележителности освен отборите на Сити и Юнайтед. Плюс нелоши пъбове.  Обичам да се шегувам, че моловете са музеи на леката промишленост, но Неда Василева ме опроверга –  в Манчестър има музей просто на промишлеността.

 

Радиодебютът на телевизионната водеща й понесе толкова добре, че обеща пак да дойде в Покана за пътуване и да разказва за „леговището“ на принц Чарлз – Уелс.

 

Неотдавна Светослав Марков, творческата половинка от родолюбивия дует на рубриката „50 места от българската история отвъд България“ посети Азербайджан, но аз реших да го примъкна в друга рубрика – Пътеводител на гастрономическия стопаджия. Затова го попитах дали е имал късмета на Каспийско море да опита една от най-вкусните риби в света – каспийския бекрис. За негова жалост – не, но пък е наблегнал на всякакви шашлици.

 

Помните ли филма на Адела Пеева „Чия е тази песен“? Сюжетът започва като виц: седят на една маса грък, турчин, македонец, сърбин и българската режисьорка. Оркестърът подхваща песен и всеки започва да я тананика на родния си език, претендирайки, че оригиналът се пее в неговата родина. Е, в българо-македонския фестивал One love tour няма опасност да настъпят музикални междуособици.

 

Свързах се с един от организаторите му по телефона – броени дни преди началото Андрей Арнаудов безспирно снове между Банско и Крива паланка, Струмица и Бургас. Той сподели пътешественическите си пристрастия в Македония и разкри, че Алеята на занаятите, съпътстваща фестивала е под егидата на ЮНЕСКО.

 

Сменяме рязко тематиката и напускаме Балканите в посока „Яж, моли се и обичай“. Напук на всеобщата представа, че на Бали трябва да ходим като прелетните птици – на топличко, когато у нас стегне зима, истинските приключенци посещават благословеното кътче и през лятото.  В тази част на Индонезия температурата постоянно кръжи около 30 градуса, но през юли е сухо и влагата не те обгръща като мокър компрес.

 

Попитах Грети Гарсия, представител на испанската козметика Natura Bisse Barcelona, с какво я привлича блажения остров и тя така го възпя, че едва се сдържам да потърся самолетен билет за там.

 

В Покана за пътуване нещо се заседяхме в Европа и кривнахме към Азия, та мисля да ви пусна един къс пас до Коста Рика:

 

Откъде идват бананите? У нас – от супермаркета. Там те попадат чрез гигантските контейнери на търговските кораби, но първоизточникът им е бананова плантация като «Дел Мондо» край Пуерто Лимон в Коста Рика. Когато след панамския круиз видях на Женския пазар  от жълтите плодове с миниатюрни лепенки «Дел Мондо» ги почувствах едва ли не близки и родни.

 

В плантацията, до която си поръчах специална екскурзия, се оказа, че всеки грозд от сладкия плод зрее в пелена от найлон. За да не го нападат инсектите.

 

Дърветата всъщност се оказват от рода на тревистите растения и дават по 4 реколти годишно, защото бананите са готови за бране след 120 дни. Дървото се отсича, а до него, от същия корен вече е израснало следващото. Цветът на жълтия плод също е причудлив – огромно образувание, прилично на хибрид между цвекло и граната, в което личи коронка от смешни стърчилки – бъдещите банани

 

Яки мъжаги отсичат с премерено движение цял клон, заедно с найлоновата пелена, и го закачат на кука като прасе в кланица. Гроздовете се кандилкат по поточната линия,  докато момчета с рибарски ботуши и гумени престилки ги „обстрелват“ с мощни водни струи. „За да изпаднат паяците“, делово обясняват още по-грамадни мъжаги, които с няколко отработени движения превръщат гроздовете в гола пръчка и мятат клончетата въззелени банани в големи колкото язовир вани с вода.

 

От там е просто: изцеждане, напъхване в найлон, кашон и камион. Към супермаркета. Хватката е да го обереш в точния момент, за да узрее чак след като попътува по море до Европа или САЩ.

 

За още пътешествия, снимки и видеа надниквайте на страницата ни във Фейсбук

https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks


Източник: epicenter.bg

Добави коментар какво мислиш по темата!