Алфа рисърч: Шест политически сили влизат в НС, 43% не очакват да има категоричен победител

Шест политически сили влизат в парламента според проучване на Алфа рисърч, проведено през декември. Това са ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“, ДПС, Демократична България и Изправи се.бг.  Разликата между двете водещи партии – ГЕРБ и БСП, е два процента в полза на управляващите.
Какви са очакванията на избирателите за вота, за съставянето на следващото правителство, как се движи доверието в основните институции?

 

Ето данните и основните изводи на социологическата агенция.

Втората вълна от КОВИД-19 и затихването на протестите намаляват летния пик в градуса на социално напрежение и извеждат отново на преден план екзистенциалните проблеми на хората пред политическите дилеми. Това показват резултатите от регулярното проучване на общественото мнение на Алфа Рисърч, реализирано в периода 15 – 21 декември 2020г., сред извадка от 1017 пълнолетни жители от цялата страна.

 

За президента Румен Радев годината приключва с положителен баланс в общественото доверие. През последните три месеца одобрението за него нараства от 42% до 46%, а неодобрението спада от 29% до 24%.

 

След активното ангажиране на държавния глава с протестите обаче подкрепата за него е много по-силно белязана от партийни симпатии: сред привържениците му се открояват предимно избиратели на леви  (БСП, АБВ) и нововъзникващи формации (Изправи се.бг, „Има такъв народ“, Възраждане). Отношението на десни, центристки избиратели, както и на негласуващите е преобладаващо отрицателно.

 

 

 

алфа2
43 на сто очакват, че изборите няма да излъчат категоричен победител и ще е нужно коалиционно управление. При такъв вариант 27 на сто  биха желали коалиция с участието на ГЕРБ. Също толкова – коалиция с участието на БСП. За момента изглежда нищожна вероятността за коалиция без участието на една от двете водещи политически сили.

 

Нарастването на страховете от влошаването на пандемичната ситуация през декември и фокусирането върху мерките за преодоляването на здравните и икономически последствия от нея, води до спад в намерението за участие в парламентарните избори. 49.6% от участвалите в проучването граждани смятат да гласуват, което е спад с около 10 на сто спрямо септември 2020. 28% се колебаят и 22% не възнамеряват да гласуват.

В условия на множество неизвестни, разбираемо липсва обществен консенсус, дали е по-добре изборите да се проведат в първия възможен момент, или да се отложат. Евентуална нова вълна от зараза с КОВИД-19 би накарала 43% от българските граждани (най-вече по-възрастните поколения, хора от рискови групи и техни близки) да се замислят, дали да отидат до урните. Обратно, 42% смятат, че вотът трябва да се проведе в първия възможен момент, защото отлагането му би било само в полза на управляващите. Реалният спад в намеренията за гласуване обаче е ясен индикатор за негативното отражение на една изострена пандемична ситуация върху избирателна активност

 

 

алфа3

По-ниската избирателна активност, от своя страна, води до електорални бонуси за големите партии и отлив в подкрепата за по-малките и новите участници в изборите.

 

 

алфа4

 

Ако изборите бяха днес, най-вероятният резултат е шестпартиен парламент с неустойчиво от политическа гледна точка мнозинство и трудно съставяне на управленска коалиция.

 

През декември ГЕРБ (24.3%) има преднина от 2.4 пункта пред БСП (21.9%) в предпочитанията на твърдо решилите да гласуват. Лидерите и на двете водещи партии стабилизират позициите си. Бойко Борисов  възвръща част от доверието си в сравнение с есента (от 20.3% до 23.5%). След като спечели вътрешнопартийната битка, Корнелия Нинова също укрепва обществено доверие (от 19.8% до 20.5%).

Всички останали партии обаче повече или по-малко губят подкрепа. Парламентарно представените – заради натрупаното недоволство от статуквото, а извънпарламентарните – заради смяната в приоритетите на общественото мнение с втората вълна на КОВИД-19 и затихването на протестния потенциал.

 

Като трета парламентарна политическа сила и през декември се очертава „Има такъв народ“, но упоритото въздържане от представянето на лица и приоритети започва да отнема от предимството им: подкрепата за партията спада от 14.9% през септември до 10.2% през декември, а за Сл. Трифонов – от 36% до 30.3%.

 

алфа5

 

 

Подобна тенденция е налице и в подкрепата за Демократична България.

 

Тя спада от 9.4% до 6.1% за последните три месеца, главно заради по-ниската мобилизация на техните симпатизанти. Обединението запазва висок дял сред колебаещите се избиратели, но по-нисък сред твърдите участници в изборите. Връщането на тези избиратели може да го приближи към по-високите летни позиции. Лидерът на формацията Христо Иванов запазва персонално доверие от 14.7%.

 

Платформата Изправи се.бг (4.9%) на Мая Манолова, макар и най-близо до чертата от 4%, също  запазва шансове за представителство. Персоналният рейтинг на М. Манолова, както на Сл. Трифонов, също бележи лек спад (от 32.9% до 30.3%), но тя остава доста по-популярна, отколкото нейната формация.

 

Сплотилият се по време на протестите електорат на ДПС достига 7.2% от твърдо решилите да гласуват, което отрежда четвърта позиция на Движението. За разлика от тях, симпатизантите на ВМРО – НФСБ продължават плавно да намаляват до недостатъчните за влизане в парламента 2.7%.

 

Фрагментацията на протестния вот се задълбочава и от нарастващия дял на нерешилите за кого да гласуват (от 10.1% до 16.3%). Колебание в най-голяма степен изразяват млади, високо образовани български граждани.

 

алфа6

Въпреки предизвикателствата, мнозинството от избирателите подхождат с доверие към предстоящите избори: 20% нямат притеснения за честността им, други 42% допускат, че може да има нарушения, но те няма да  окажат съществено отражение върху резултата. Тезата, че вотът ще бъде изцяло манипулиран се подкрепя от 24 на сто, предимно симпатизанти на асоциираните с протестите формации.

 

КОВИД-19, икономическите затруднения и възможността на партиите да дадат яснота за характера на следващото управление са факторите, които ще окажат решаващо влияние върху изхода от вота за 45-то Народно Събрание. Нито един от двата основни сценария не може да бъде изключен. Овладяването на здравната и икономическа кризата, както и фрагментирането на опозицията, ще бъде в полза на управляващите. Обратното, евентуално катализиране на негативните настроения в обществото  и формулирането на привлекателна за широки социални групи политико-ценностна алтернатива с ясно лидерство, може, от своя страна да върне тласъка в подкрепата за претендентите.

Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани на агенция Алфа Рисърч. Представените данни са от проведеното в периода 15 – 21 декември 2020г. национално-представително проучване сред извадка от 1017 пълнолетни граждани. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка, с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование. Метод на интервюиране –  пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.


Източник: epicenter.bg

Твоят коментар